Читать «Нескопоското» онлайн - страница 219

Но на улицата нямаше нито наблюдателни хора, нито вълшебни същества. Така че Трикс се добра до резиденцията на съхерцозите Гриз и Соийе без каквито и да било проблеми. Той подмина и резиденцията на князете Дилонски, и множеството баронски резиденции, които в по-голямата си част бяха празни, ако не броим тези, в които тук-таме, около бумтящите печки се грееше по някой задрямал пазач. Подмина и представителството на Самаршан, което, разбира се, не се водеше на улицата на Верните васали и макар че беше разположено на тази улица, се водеше на съседната. И ето че накрая, пред Трикс изникна познатото му (изключително от регистрите на съхерцогското имущество) триетажно здание с мансарда. Табелата над вратата беше със сменен надпис. Бяха заличени и гербът на Соийе, и името. Засега никой не беше посмял да дорисува втората част на герба на Гриз — Разполовения Трон — за това се изискваше кралско разпореждане, така че той си беше останал същият — половин трон и кесия със злато. На заличената част на Соийе беше втората половина на трона и меч… Соийе бяха преди всичко велики воини, а Гриз — най-обикновени богати търговци…

Трикс стисна упорито устни. Та той е вълшебник! А в момента е и нещо като килър. По-силен е от всеки воин и от всеки търговец! Ще отмъсти… ох, как жестоко ще отмъсти!

Жестоко и подло.

Като подхвърли на врага фалшиви улики…

Но дали безчислените му прадеди биха одобрили такъв подход?…

Трикс сбърчи чело и се помъчи да си спомни семейните предания. Най-вече онези фрагменти, за който хронистите говореха мъгляво и предпазливо…

Да, нямаше съмнение.

Многочислените прадеди го одобряваха. Ако в този миг те можеха да наблюдават Трикс от прекрасния свят след смъртта си или от новото си прераждане, то сигурно щяха да ръкопляскат и щяха да крещят: „Герой!“

В летописите нямаше нито един барон, херцог или крал, който да не беше победил поне веднъж враговете си с помощта на хитрина и коварство.

Намираха се и такива, които бяха загубили, тъй като не бяха успели да надхитрят или да излъжат врага си… но в хрониките за тях почти не се споменаваше.

Трикс въздъхна. Не, той не може да загуби, в никакъв случай не може! Ако това се случи, неговите родители ще останат неотмъстени, Тиана — дадена за жена на стария некромант, Лапад ще изгние в тъмницата, Йен ще бъде обезглавен, Халанбери ще стане скитник, а Аннет ще умре от мъка…

— Мъчи те мисълта за това, което предстои да направиш ли? — пошепна в ухото му Аннет, която беше кацнала на дясното му рамо.

— Защо съм толкова нескопосан? — попита Трикс. — Защо ми е толкова противно да сторя това?

— Изобщо не си нескопосан — меко каза Аннет. — А дори и да си, какво от това? Важното е, че си добро и съвестно момче, което не обича подлостите. Сега обаче си в такава ситуация.