Читать «Нескопоското» онлайн - страница 218

Тиана скъса и последния конец и нахлузи гащите на куклата Маркел. След това наметна мантията върху раменете на краля. И се залюбува на резултата.

— Прилича — призна Трикс.

Известно време мълчаха и гледаха куклата. Маркел изглеждаше весел и едновременно с това — много зловещ. И колкото по-весел беше, толкова по-зловещо изглеждаше…

— Сега ще отида до резиденцията на Гриз — каза Трикс. — Как обаче да проникна при краля? Утре има прием на алхимиците, след това — съд…

— Значи трябва да се вмъкнеш с алхимиците — кимна Тиана. — Не се притеснявай за това. Аз ще се заема.

— Ти ли?! — възкликна Трикс.

— Ти? — изуми се Аннет.

— Аха, ти значи! — радостно каза Халанбери. — А как ще го направиш?

— Ще издам тайната на Дилонското княжество — вдигна рамене Тиана. — Тайната на фойерверка „Гърмящ облак“. Него могат да го правят само нашите алхимици.

— Мислиш ли, че столичната гилдия ще се заинтересува чак толкова? — със съмнение попита Трикс.

— Сигурна съм. В Дилон в тъмница са затворени петима шпиони на столичните алхимици.

— Гледай ти да не се окажеш в тъмницата на гилдията, след като им издадеш тайната — обезпокои се Трикс.

— Всъщност нищо няма да им кажа — каза Тиана. — Откъде да знам как алхимиците правят „гърмящ облак“?!

— А… — смути се Трикс.

— Само ще им обещая. Ще им кажа, че аз и един мой приятел, тоест ти, притежаваме по една половина от рецептата на този фойерверк. И ще я дадем на столичната гилдия, ако ни приемат… и ни включат в делегацията, която ще ходи при Маркел, за да докажат сериозните си намерения.

— Ами когато разберат измамата? — ужаси се Трикс. — Алхимиците са едни… след това ще ни отровят живота!

— Ако не успеем да убедим Маркел в правотата ни — спокойно отвърна Тиана — животът ни така и така ще бъде отровен. А ако го убедим, аз ще заповядам на нашите алхимици да споделят рецептата си. Това е.

— Да, звучи логично — призна Трикс.

И се загледа тъжно през прозореца, където вече беше започнало да се мръква…

Тази вечер в Столицата заваля първият сняг — неочаквано ранен и лек, той се топеше още преди да докосне уличната кал. Лелките, които се връщаха от пазар ругаеха времето и опяваха, че за всичко са виновни вълшебниците, които с безотговорните си заклинания са успели да объркат дори годишните времена. Децата, зарадвани от неочакваното развлечение се опитваха да правят снежни топки, които впрочем приличаха по-скоро на топки от кал. Кочияшите, за всеки случай, вдигнаха цените, обяснявайки го с повишения риск на конския травматизъм и поскъпналия заради лошото време овес. Като цяло, мъжете бяха доволни — имаха добър повод по пътя към вкъщи да се отбият в кръчмата и да се сгреят с едно-две силни питиета или с чаша горещо вино, подправено с билки.

Ако тази вечер близо до улицата на Всички верни васали се окажеше някой много наблюдателен човек, който при това да гледа само надолу, уж за да си намери някоя изпусната монетка, то той щеше да забележи едно странно явление — върху снега изникваха като че ли отникъде следи от подметки с неголям размер. Този човек би могъл да си помисли, че по улицата броди покрита с наметало-невидимка, останало по чудо от древни времена, вълшебница или някой не много висок мъж. А ако на улицата имаше някакво вълшебно същество, то щеше да забележи един юноша, когото редките минувачи не забелязваха, а той трябваше да си отваря очите, за да не се блъсне в човека насреща си.