Читать «Нескопоското» онлайн - страница 217

— Нещо такова, че Маркел веднага да реши да скъса отношенията си с витамантите — добави Тиана.

— И да екзекутира Сатор Гриз — кимна Трикс.

— Нека да е магическа кукла като при диваците — предложи Аннет.

— Кукла ли? — не схвана Трикс.

— Диваците, които живеят на южните острови, са правели кукли, в които слагали коса от човека, на когото искали да навредят. След това баели на куклата най-различни ужасии и на човека, чиито коси били натъпкани там, му ставало лошо.

— Ако се сдобием с нечии коси, на тях и така може да им се бае — отбеляза Трикс. — „Нека на този, на когото са косите, му изсъхнат пръстите на ръцете и краката!“, например. За какво ни е кукла?

— За нагледност. Диваците са слаби магьосници, нямат особено въображение. Куклата им помага да се съсредоточат. Ако у Сатор намерят кукла, която изобразява краля…

— И ножици, за да отрежем кичур коса! — предложи Тиана.

— Ами, да опитаме — реши Трикс. — Кралят, разбира се, е защитен от магии. Но въпреки това няма да му стане приятно, че се опитват да го омагьосат.

След дълги спорове решиха куклата да бъде порцеланова — все пак, щеше да изобразява краля. Изпратиха Халанбери до салона за хранене, откъдето той отмъкна успешно чашка и чинийка от порцелан. Твърдеше, че чинийката е била празна, но кой знае защо, се облизваше, докато говореше.

След това Трикс се усети, че няма никаква представа как изглежда Маркел. Може би само в профил, но върху талерите кралят беше изобразен на млади години, освен това в монетния двор го бяха разкрасили, както подобава. Затова се наложи да отиде до двореца и да купи една натруфена гравюра с лика на краля и на всичкото отгоре да плати на клюкарчето, за да разбере от него до каква степен гравьорът е разкрасил Маркел. Оказа се, че става дума за дреболии — малко му е смалил шкембето, направил го е малко по-висок и е прикрил плешивината му, като му е сложил гъста грива.

Едва привечер, след много опити, Трикс успя да сътвори порцеланова кукла, която наистина да наподобява краля. На върха на главата й бяха оставени дупчици, където трябваше да бъдат пъхнати косите от краля.

Облеклото на краля така и не се получи — и с панталоните, и с блузата, и с мантията се случваше същото, което стана при опита да направи дрехите за Тиана. Наложи се отново да обикаля лавките, да купува игли, конци и ножици, след което Тиана, с помощта на Аннет, скалъпи от остатъка от магическите дрехи същия „кадифен чувал за картофи“.

— Когато бях малка, много обичах да обличам куклите си — съобщи Тиана, ловко дошивайки гащите на краля. — Всички момичета ги учат на това, за да развиват художествения вкус и въображението им… освен това на кулинария, на танци… а момчетата на какво ги учат?

— Ние играем… играехме — поправи се Трикс — на войници. — За да се учим на майсторството на пълководците. Разбира се и на танци… на карти — също…

— Защо на карти?

— За да имаме подобаващи обноски във висшето общество. Можеш да биеш тези, които са с по-долен произход от теб. От тези, които са по-високо от теб — губиш, но така, че да не се забелязва. А с тези, с които сте равни по положение играете просто така…