Читать «Нескопоското» онлайн - страница 216

— Писмото от Евикейт — предположи Трикс.

— Писмото няма как да подправим, печатите му са вълшебни — въздъхна Тиана. — Пък и заговорниците не си пишат писма, а общуват чрез пратеници. Виж, ако се намери някакъв предмет…

— Пръстен, да речем — предложи Трикс. — Пръстен с тайния знак на Евикейт, за да се подчиняват всички на неговия приносител!

— Ти знаеш ли как изглежда този пръстен? — попита Тиана.

— Не, не знам — усмихна се Трикс. — И никой не знае. Важното е да изглежда така, сякаш принадлежи на витамантите!

В погледа на Тиана се появи неподправено уважение.

— Браво на теб! — каза тя. — Значи сега ни трябва пръстен…

Трикс извади кесийката, която преди време му беше дал Гриз и я изтърси на масата. В нея имаше обикновено златно пръстенче с две рубинчета и леко изкривена и поизгризана сребърна лъжичка с почти изтъркания герб на Соийе.

— Става — реши той. — Какви са символите на витамантите?

— Бял гълъб — символ на мира, яйце — символ на възраждането, отворена книга — символ на мъдростта, кръг — символ на вечността — взе да изброява Тиана — пясъчен часовник…

— Стига, стига! — прекъсна я Трикс. — Нямам залежи от злато, че да направя всичко…

Той стисна здраво семейните ценности на Соийе в шепата си, въздъхна и произнесе:

— От златото и среброто, от скъпоценните рубини, в шепата на вълшебника изникна ужасен витамантски пръстен. Върху кръглата сребърна халка беше поставена златна подложка, във вид на разтворена книга, а там беше изкусно гравиран гълъб със зловещи червени рубинени очи, седнал върху яйца…

— Стана ли — полюбопитства Тиана.

Трикс разтвори шепата си и двамата се заеха да изучават пръстена.

— Гълъбът е много настръхнал — отбеляза Тиана. — А очите му са изцъклени…

— Ами нали мъти яйцата — опита се да се оправдае Трикс.

— И какво от това?

— Грее ги. — Трикс повдигна рамене. — С всички сили.

— И е някак тъжен… — продължи неуверено княгинята.

— Това е самец — каза Трикс. — Гълъбицата му е отишла на гости при някоя приятелка. А него го е оставила да мъти яйцата. Той ги топли и тъгува…

— А защо са му червени очите?

— Не се е наспал нощес — каза Трикс, след кратък размисъл. — Мислил е за живота, за гълъбицата си, за яйцата…

— Подиграваш ли ми се? — попита Тиана.

— Аз ли?! — Трикс погледна момичето с толкова честни и чисти очи, че тя се смути от въпроса му. — Не! Точно така си го представях този гълъб.

— Добре — неуверено каза Тиана. — Може и да свърши работа… Ще ни трябва и още нещо. Нещо страшно и зловещо.

— Нещо, с което искат да убият Маркел! — предложи Халанбери. — Кинжал.

— Отрова — опъна се Тиана.

— Въже! — реши да даде лептата си Аннет.

Трикс замаха с ръце:

— Не, не! Това са глупости! Кинжалът, отровата или въжето на витамантите по нищо не се отличават от обикновения кинжал и обикновеното въже, които съхерцогът би носил със себе си. Трябва ни нещо специално и необикновено!

— Нещо гадно и отвратително! — добави възторжено Халанбери.