Читать «Нескопоското» онлайн - страница 215

Трикс огледа със съмнение стаичката.

— Под леглото! — с радост предложи Халанбери. — Аз, когато баща ми ме заплашваше да ме напердаши, винаги се криех под леглото! — Веднага се натъжи и добави: — Е, не винаги помагаше, аха…

— А аз се криех в шкафа — призна си Тиана. — Когато ми ставаше мъчно… Но ние в двореца имаме много шкафове…

През това време Трикс, без да се замисля, отстъпи към вратата. Опря гръб в стената. Тихо пристъпи покрай нея, плъзгайки се безшумно по рендосаните дъски. Обърна глава и загледа Тиана и Халанбери с ъгъла на очите си.

Трикс не разбираше защо прави това. Но усещаше, че така трябва.

— Олеле! — изведнъж възкликна Тиана. — Къде е Трикс?

Халанбери подскочи на леглото толкова пъргаво, че разкъса с крак стария дюшек и сламата му се разлетя във всички посоки.

— Трикс — развика се той. — Трикс, къде си се скрил?!

Без да дочака отговор, той се наведе и надникна под леглото. След това се хвърли на пода и пъргаво се вмъкна под леглото, на което седеше Тиана. Извика:

— Няма го тук!

— Измъквай се тогава! — отвърна Тиана, оглеждайки се уплашено.

— Няма, страх ме е! Ами ако са го изяли чудовищата?

— Какви чудовища? — изплашено попита Тиана.

— Не знам. Гладни! Невидими!

Тиана вдигна краката си от пода и каза възмутено:

— Защо сте наели стая без шкаф?! Трикс, къде си? Излизай!

Трикс, който изобщо не очакваше такъв ефект, не се обади веднага. Към него обаче се приближи, без да бърза Аннет, и пошепна в ухото му:

— Давай, давай! Аз те виждам.

Трикс се отлепи от стената и погледна към Тиана.

— Ох! — само успя да каже тя. — Аз… гледах право към теб! Към теб! И не те видях!

— Вълшебните същества обаче виждат! — каза Аннет. — Килърите може и да могат да замазват очите на хората, но срещу магията не пеят…

Халанбери погледна изпод леглото, видя, че Трикс е цял и невредим и бързо се заизмъква оттам.

— В представителството мисля, че нямаше вълшебни същества — каза Трикс. — Така си мисля… не знам!

— Аз ще дойда с теб, мили — каза Аннет. — Можеш да ми вярваш — едно вълшебно същество винаги ще намери общ език с друго такова!

— Само че най-напред — напомни им Тиана — трябва да решим какво точно да подхвърли Трикс на Сатор. Трябват ни доказателства за предателството!

— Какви доказателства? — с любопитство попита Халанбери.

— Ами… — замисли се Тиана. — Злато, например. Реали от Кристалните острови. Ако у Гриз намерят сандък със златни реали, това вече си е явно свидетелство за измяна! Можеш ли да ги направиш?

— Не. — Трикс поклати глава. — Злато мога да направя само от друго злато.

— Много добре! — засия Тиана. — Гриз е донесъл пари, нали така? Ти трябва да ги намериш и да превърнеш кралските талери във витамантски реали! Знаеш ли как изглеждат витамантските реали?

Трикс се почеса по носа.

— Виждал съм един път. Такива, малки и кръгли…

Тиана въздъхна.

— Да слезем долу и да попитаме кръчмарката дали не й се намират витамантски реали. Хората плащат с какво ли не, намират им се и варварски марки, и планински крони… Ще ги разгледаш хубавичко. Важното е да открием хазната на Гриз… Но трябва и още нещо.