Читать «Нескопоското» онлайн - страница 214

Трикс погледна неговите големи, невинни, наивни, доверчиви, широко отворени, трогателни… въобще, неговите детски очи и кимна:

— Добре. Ще опитам.

Известно време, той се разхожда из стаята, от вратата до прозореца — пет крачки насам, пет крачки натам. После пое дълбоко въздух и започна:

— Далеч оттук, в горещите самаршански пустини, сред черните скали, брулени от вятъра и изпепелени от слънцето, се издига известната по целия свят школа за килъри „Дебнещата змия“. Управлява я древен старец — учител Абв — казват за него, че на света няма човек, който може да го победи в безчестен двубой. Безпомощните младенци, които постъпват тук, биват обучавани в тайните изкуства на килърите. Люлеят ги в люлки, които се удрят в стените, за да ги научат да се предпазват от ударите. Разтягат с въжета ръцете и краката им, извиват и обтягат ставите им, за да станат по-гъвкави и подвижни. Карат ги да пренасят на гръб пясък, от една до друга дюна и обратно, за да станат издръжливи. Измъчват ги с жажда и глад, за да ги направят търпеливи.

Халанбери изхлипа и покри с длани лицето си. Ободрен, Трикс продължи:

— Тях ги учат да вдишват веднъж в минута, за да не ги издава дишането им. Учат ги да боравят с всякакви оръжия — от отровен кинжал до прът от каруца. Когато навършат пет години ги пускат в стая, в която има възрастен войник. Те трябва или да го убият, или да умрат. На десет ги разделят на две групи и едната група трябва да унищожи другата. На дванайсет, малкото, които са успели да доживеят до тази възраст, напускат школата като завършени убийци и шпиони — срещу огромни пари ги наемат безжалостни тирани, кръвожадни разбойници и бирници. На осемнайсет, тези които са оживели се връщат в школата, за да учат новите нещастни деца…

Халанбери се разхлипа и се опита да запуши ушите си, но Аннет го хвана за пръстите и с всичка сила издърпа ръката му.

— И ето, че — тържествено изрече Трикс — могъщото вълшебство научи младия вълшебник Трикс Соийе на всичко, което знаеха и умееха килърите… — Той се замисли за секунда и бързо добави: — Без да променя ни най-малко благородния му характер!

— Ето това беше много предвидливо! — похвали го Аннет, след като прелетя до Тиана, взе носната и кърпичка и се върна при Халанбери. Той вече ридаеше на глас.

— Защо плачеш? — попита го Трикс.

— Мъчно ми е за децата! — призна Халанбери. — Всички ли умират наистина?

— Не знам — призна си Трикс, след като поразмисли. — Казах го, за да звучи по-страшно. Иначе не виждам защо да се убиват децата, които не са успели да станат килъри? Децата също са хора. По-добре е учителят им Абв да ги изпраща да работят на плантациите с хашиш, в солните мини или в каменоломните. Да печелят пари…

— Аха, така е много по-добре — зарадва се Халанбери и изтри сълзите си. — Благодаря ти… А ти сега стана ли убиец?

Трикс повдигна рамене.

— Трябва да се провери — делово каза Аннет. — Може би трябва да убиеш някого?

— Не искам! — уплаши се Трикс.

— Защо трябва веднага да убива? — застъпи се Тиана. — Трикс, ако вече си станал убиец, трябва да успееш да се скриеш в тази стая. Така, че никой от нас да не може да те види!