Читать «Нескопоското» онлайн - страница 213

— Халанбери! — в хор възкликнаха Трикс и Тиана.

— Какво? Нищо лошо не съм казал — обиди се Халанбери. — Все някой трябваше да го каже, не е ли така?

2

Много е трудно за човек, който добре… хайде, нека не е добре, ами поне малко разбира от магия да обясни нещо на тези, които са много далече от нея.

— Не съществува шапка-невидимка — каза Трикс. — И наметало-невидимка не съществува. И рубашка-невидимка. И панталони…

— Защо? — попита Тиана. — Нали в летописите пише за тях…

— В летописите! — въздъхна Трикс. — Всеки вълшебник се замисля рано или късно: дали да не създам нещо такова, което да облечеш и да станеш невидим. Примерно, вълшебна шапчица. Създава я един, после друг, после трети… Но заклинанието се износва и престава да върши работа. След това се създават вълшебни наметала. След това — вълшебни панталони. Но вече сто години никой не може да създаде нищо невидимо. Всичко е изпробвано.

— Ами вълшебен пръстен? — предложи Тиана.

— Имало е. И пръстени, и брошки, и обици… Лапад ми е разказвал. Той също искаше да направи нещо невидимо, но не стана.

Тиана въздъхна. Те се върнаха в хана, за да обсъдят как да действат по-нататък. И веднага се сблъскаха с главния проблем — как незабелязано да проникнат, първо при Сатор Гриз, а след това и при краля.

— Да се намажем с вълшебно мазило… — изброяваше Тиана.

— Това е правено — каза Трикс. — Но е много студено да тичаш гол на това време. Освен това, мазилото се измива от дъжда. Да си невидим докато вали е много трудно. А когато вали сняг, той се залепва по теб и ставаш видим.

Тиана въздъхна и разпери ръце.

— Не, трябва да се промъкнем така, както сме си — реши Трикс. — Най-напред при Гриз. Да му подхвърлим улики…

— Трябва да разберем къде е отседнал!

— Това е най-просто — успокои я Трикс. — Ние… Съхерцогството, де, имаме представителство при кралския двор. На улицата на Всички Верни Васали. Голяма къща на три етажа, с мансарда. Там отсядат и търговци, и съхерцози… когато пристигат тук.

— А как ще се промъкнеш вътре?

Трикс вдигна рамене.

— Това може да го направи само килър… — размишляваше на глас Тиана. — Слушай! Нали си вълшебник! Направи заклинание, все едно, че си килър!

Трикс се замисли. След това каза неуверено:

— Аз веднъж направих заклинание, че мога да се бия с прът. Още преди да срещна Лапад. И се получи. Халанбери видя. Но нали разбираш, аз можех криво-ляво да се бия, обучавали са ме за това, но просто бях мързелив. Заклинанието ме накара да си спомня всичко. А килърите ги учат на всякакви хитри неща — как да се качват по стени, как да се крият в сенките… Не знам дали ще ми се получи.

— Тоест, заклинанието работи, само ако човек умее нещо, така ли? — учуди се Тиана.

— Да — призна си Трикс. — Ако изобщо не можеш да рисуваш, заклинанието няма да те направи художник. Ако искаш да станеш силен, трябва да имаш поне малко мускули…

— Но нали си играл на криеница! — неочаквано каза Халанбери. Той седеше на леглото и тихичко си приказваше с Аннет, но не изпускаше нищо от разговора. — И по дърветата си се катерил! Опитай! Аз вярвам в теб!