Читать «Нескопоското» онлайн - страница 212

— Да изсипя върху двореца им огнен дъжд… — мечтателно каза Трикс. — Да… може би. Но кралят няма да тръгне току-така да ме екзекутира. Ще ме изслуша. А аз ще му обясня, че не съм виновен за нищо, че за всичко е виновен Сатор… тогава Маркел ще затвори него в тъмница, а на мен ще ми върне херцогството…

Тиана и Халанбери се спогледаха.

— Той е такъв — гордо изрече Халанбери. — Много смел и благороден!

— Трикс, помисли си, за какво му е на Маркел да хвърля Гриз в тъмница? — попита Тиана. — На краля какво му трябва? Херцогството да е добре и да му плаща хубави данъци. Да може да му изпрати добра армия, ако стане война. Кажи ми кой може да управлява по-добре — ти или Сатор?

— Сатор — призна си Трикс.

— А кой е по-добър пълководец?

— Сатор… макар че моите предци са били воини, а неговите — търговци…

— За какво му е тогава да се кара с Гриз? Сатор е дошъл, лично му се е заклел във вярност, платил е данъците си за две години… Какво още му трябва на краля?

— Справедливост! — с жар отвърна Трикс.

— Ти наистина ли си съхерцог? — попита Тиана с любопитство. — Защото аристократите казват на справедливостта „целесъобразност“.

— В летописите не е така — упорито каза Трикс.

— Летописите се пишат по-късно. И тези, които ги пишат, непременно намират начин да нарекат целесъобразността справедливост.

— Тогава какво да направим? — отчаяно възкликна Трикс. — Измисли нещо, щом си толкова умна!

— Не е трудно — отговори Тиана. — Тяхното оръжие е лъжата, следователно, нашето…

— Ще бъде истината! — зарадва се Трикс.

— Не, разбира се! Нашето оръжие ще бъде още по-голямата лъжа!

Халанбери погледна Тиана възторжено и тихо каза:

— Аха…

— И каква лъжа ще ни е нужна? — попита Трикс със съмнение.

— Ама как не можеш да разбереш?! Например, че съхерцог Гриз се е сдушил с витамантите и иска да им предостави плацдарм за нахлуване на територията на съхерцогството, заради което е направил преврата, а е пристигнал в Столицата, за да срази краля и да обезглави кралството!

— А… — успя само да каже Халанбери, след което си наля от чая и го изпи на един дъх.

— И как ще убедим краля? — попита Трикс. Колкото и да е странно, идеята, която Тиана предложи, не предизвика у него неприязън. В нея имаше нещо… примамливо. Не беше много почтена, но това я правеше още по-примамлива…

— Това ще трябва ти да го измислиш — отвърна Тиана. — Аз съм княгиня, не умея да измислям подробностите. Трябва да съчиним улики срещу Гриз, после да се вмъкнем при Маркел и убедително да му представим тези улики. Тогава ще освободят Лапад и Йен, ще хвърлят твоя злодей в тъмница, ще ти върнат обратно херцогството, а мен няма да ме върнат при витамантите… и ще управляваме по съседски…

Известно време Трикс и Тиана се гледаха.

След което, неясно защо, се изчервиха.

— Аха — дъвчейки курабийка, каза Халанбери. — А когато се ожените, ще направите едно голямо княжество…