Читать «Нескопоското» онлайн - страница 211

— В резултат на съдебното заседание, Лапад ще бъде затворен в тъмницата за провинили се вълшебници до живот или до следващата война. А подлият Трикс Соийе, който, освен за всичко останало, е виновен и за отвличането и убийството на малолетната и неспособна да се съпротивлява княгиня Тиана Дилон, ще бъде сварен жив във вряло олио. Като ще бъде зачетен неговият благороден произход и вместо олио, ще бъде използван зехтин, от първото пресоване.

Когато свърши, момчето се наду и погледна обидено към Трикс и Тиана:

— Значи така, с юмруци ще ме заплашвате, а уж изглеждате като прилични хора! И да знаете, че от два гроша аз получавам само един!

Трикс не продължи разправията, а извади и подаде на момчето още една монета. Когато то се отдалечи, доволно от резултата, Трикс и Тиана впериха очи един в друг.

— Похищение и убийство ли? — възмутен, възкликна Трикс.

— Малолетната и неспособна да се съпротивлява? — засвятка с очи Тиана.

— А защо за мен нищо не се споменава в клюките? — обиди се Халанбери.

* * *

Близо до кралския дворец децата откриха чайна — беше модно за Столицата заведение и никак не беше евтино. Затова пък там можеше да се поседи и поговори на спокойствие на чаша горещ чай.

У дома Трикс не пиеше често чай — неговите родители го смятаха за нещо като лекарство. Лапад редовно го пиеше и по неволя Трикс също се научи. Според вълшебника, чаят трябваше да бъде черен, много силен и много сладък.

Чайните имаха друго виждане. Чаят, който им донесоха в голям порцеланов чайник, беше бледожълт и миришеше, кой знае защо, на роза и на мента — даже Аннет се показа от джоба на Трикс и взе да души. На вкус, този чай също беше като гореща вода с роза и мента, а не като ободряваща напитка.

Но беше горещ и това беше напълно достатъчно.

— Не знам защо, но аз веднага си помислих — каза Тиана като държеше с две ръце чашката си, — че цялата суматоха не е заради мен, а заради теб.

— Да бе, не е заради теб… — промърмори Трикс. — „Обвинен в отвличане и убийство…“

— Това са го добавили за по-голяма тежест — намръщи се Тиана. — Нищо не знаят, засега. Може и витамантите все още да не са разбрали нищо — къде съм изчезнала от кораба, кой го е нападнал…

Кой знае защо на Трикс му се струваше, че Тиана се старае да убеди повече себе си, отколкото него. Може би защото и не й се искаше да си мисли, че за спасението й всички знаят всичко. Но Трикс не пожела да спори.

— Само не разбирам защо Гриз е пристигнал в Столицата и ме е наклеветил — каза той. — Най-напред ме пусна. Каза, че това ще бъде добър урок за Дерик… за да се страхува от мен и да не се отпуска. А сега ме клевети.

— Ха — възкликна Тиана. — Че той е бил напълно уверен, че ще изчезнеш някъде! Че ще попаднеш, например в някоя каменоломна като малолетен скитник. Или че ще се хванеш да работиш при някой земевладелец. Или че някой дребен барон ще те остави при себе си, за всеки случай. А ти изведнъж се оказваш вълшебник! Това е съвсем друга работа. Опасността в този случай няма да дойде след много години, а е тук и сега… току-виж си сътворил армия и си се отправил към херцогството! Или се пренесеш в спалните им покои и ги заколиш, заедно с Дерик и всички останали предатели. Или…