Читать «Нескопоското» онлайн - страница 19

Трикс се поободри. Все пак това бяха подобаващи почести.

Веднага щом слугите излязоха, Трикс се съблече и най-безцеремонно се намърда в легена.

— Ами аз? — обиди се Йен.

— Ти днес вече се къпа. Забрави ли? И изобщо, оръженосецът винаги се къпе след господаря си.

Йен засумтя и промърмори, че щом днес вече се е къпал, значи пръв трябва да се измие. И като седна до прозореца, взе да разглежда двора на замъка.

Трикс се насапуниса и с огромно удоволствие разпени облак от пяна около главата си. Помисли си, че е работа на оръженосеца да полива с вода господаря си, но не заповяда на Йен, а сам хвана паничката. Все пак, оръженосецът Йен беше неопитен и с нисък произход и затова — по природа непочтителен.

След като се окъпа, Тикс се изтри с грубата, но чиста кърпа и се облече. Каза:

— Можеш да се измиеш, мой верни оръженосецо.

Йен се наведе над легена и с подозрение изгледа покритата с мръсна пяна вода. Потопи пръста си, внимателно го изучи и го изтри в панталоните си. Изрече с въздишка:

— Аз вероятно няма да се мия. Днес вече се мих. Да се миеш два пъти на ден е лош знак.

— Както искаш. — Трикс не пожела да спори. Така беше дори по-добре — оръженосецът щеше да бъде по-мърляв от господаря си. — Когато започне тържествената вечеря в моя чест, ще застанеш зад гърба ми, разбра ли? Щом вдигна дясната си ръка, ще ми подадеш салфетка. Когато ти подам чинията си, можеш първо да доядеш, каквото е останало, преди да я дадеш на лакея. И не забравяй да ми доливаш вино. Чашата ми трябва да е винаги пълна.

— Разбрах — тъжно отвърна Йен.

— Не се притеснявай — успокои го Трикс. — Аз ще изяждам само половината, останалото ще е за теб. И преди да ми долееш чашата, можеш да изпиваш остатъка от виното. Аз ще обясня, че това е заради моето изключително снизхождение.

Йен се развесели.

Баронът-рибар никак не се беше променил от времето, когато Трикс и родителите му гостуваха в замъка. Само коремът му беше станал още по-голям, лицето му — още по-червендалесто и тънка мрежичка от червени жилки беше покрила носа му. Баронът беше възседнал дървен позлатен трон, както повеляваше положението му. Малката баронска корона — златен обръч с един-единствен червен камък, той беше махнал току-що и сега триеше потта от челото си.

Но погледът на барона си беше останал умен, внимателен, поглед на човек, който не забравя. Той хвърли бегъл поглед към хлапетата, които стояха прави пред трона му и Трикс разбра, че са го познали. Баронът го позна, но си замълча.

Домочадието седеше на сервираната за вечеря скромна трапеза и също мълчеше. Мълчеше жена му — слаба, с голям нос и събрана в стегнат възел черна коса. Мълчаха и двете му средни деца — момче на десет и момиче на седем години. По-големите служеха в замъците на съседите барони като пажове и оръженосци, а най-малките ги хранеха бавачките им и тях не ги викаха на масата. Мълчаха и двамата по-малки братя на барона — и те, като него шишкави и любители на виното, но мрачни, тъй като нямаха нито пари, нито земи. Мълчеше и капитанът на баронската стража — храбър мъж, целия покрит с белези, но с не особено богати доспехи и десен клепач, който подскачаше нагоре-надолу.