Читать «Нескопоското» онлайн - страница 18

— Молим за извинение, ваше превъзходителство. Ще бъде доложено на момента. Ей, Хомяк, бързо при господин барона!

Един шкембест стражар се надигна от мястото си и заситни към замъка, тракайки с медния нагръдник на летните си доспехи. Останалите заеха стойка „мирно“.

— Дали не бихте искали… — младият страж се подвоуми — да се поосвежите? Може би, пиво?…

Трикс си помисли, че с тези маниери, този момък няма дълго да се заседи на сегашната си служба, а бързо ще израсте до лакей. И дори се загледа в глинената кана, която стърчеше съблазнително в сянката. Обаче отвърна достойно:

— Докато все още скръбта по загиналите ми родители е прясна, аз не мога да се предавам на житейски удоволствия.

Ако се съдеше по лицата на стражите, думите му произведоха очакваното впечатление. Трикс пристъпи от крак на крак и се замисли как да подсили този ефект. Може би, като разкаже за своето героично бягство от плена? Но бягството не беше кой знае колко героична постъпка, а и той изобщо не беше бягал. Освен това, ще окаже прекалено голяма чест на стражите.

За щастие замъкът на Галан не беше далече. Шишкавият стражар вече се връщаше и размахваше смешно ръце. Спря на десетина крачки разстояние от тях, за да си поеме дъх и тържествено обяви:

— Със заповед на негова светлост, високоблагородния барон Галан, …

Макар и Йен да стоеше зад гърба му, както се полага на всеки приличен оръженосец, Трикс усети, че неговият нов приятел се кани да се спаси обратно в лодката.

— … на негово превъзходителство Трикс и на неговия оръженосец Йен се оказват гостоприемство и почивка зад стените на замъка!

Стражарят си пое въздух и добави:

— Заповядано ми е да ви изпратя любезно в голямата зала за гости и да ви дам да се измиете с всички почести. Баронът ще ви чака за вечеря.

Като изключим думичката „изпращане“, на Трикс всичко останало му се хареса. В хрониките и летописите доста често „изпращаха“ в затвора или на дръвника.

С пълен набор от любезности, разбира се!

* * *

Йен бодро премина разстоянието от стената с прозорците до стената с вратата и възкликна:

— Ха! Осем крачки! Каква ли е малката им зала за гости, ако тази е голямата?

— Малката е по-малка — разясни Трикс. — Можеш да не се съмняваш, тази е голямата. Преди три години, когато ходихме при стария княз Дилон, ние спряхме тук за вечерна разпивка. Може и преди четири години да е било — добави той след кратка пауза.

— И всички се събрахте тук? — учуди се Йен.

— Защо „всички“? На леглото спаха баща ми и майка ми, а на мен ми постлаха на кушетката, до прозореца.

Йен изгледа със съмнение кушетката.

— Тогава бях по-малък, тъпако — каза Трикс. — Зад вратата спа капитанът на стражата… Придворните — в малката гостна. Прислугата — на двора и в конюшнята…

На вратата се почука и някой отвори, без да дочака разрешение. Влязоха двама лакеи — здравеняци, облечени с избелели ливреи с цветовете на барон Галан — възвишено жълто и благородно синьо. Те влачеха с голямо усилие огромен леген, пълен с гореща вода. След тях една сурова и немлада особа носеше два платнени пешкира и паничка с парче мек сапун, сварен с уханни билки.