Читать «Нескопоското» онлайн - страница 17

— „Оръженосецът не само не бива да противоречи на своя господар, но и с печалния си образ и въздишки да не показва, че службата му е тегоба“… — Трикс огледа дрехите си. Куртката му беше без копчета, а панталоните му — скъсани… — Смъквай панталона!

— Какво ти става?!

— Трябва да изглеждам достойно, а твоите панталони са по-чисти.

— А аз по гол задник ли ще се появя в замъка?

— Хайде, хайде, ще обуеш моите!

Докато момчетата се преобуваха, лодката едва не подмина замъка. На Трикс също му се наложи да хване греблото. Успяха заедно да се доберат криво-ляво до дългия дървен кей.

До брега беше ужасно горещо. Водата не разхлаждаше, а правеше въздуха още по-задушен. Стражите, които седяха под един тръстиков навес, зяпаха момчетата със скучаещи погледи. Никой дори не помръдна. Нито да ги поздрави, нито да ги прогони.

Трикс и Йен стъпиха върху почернелите влажни дъски. Йен се зае да намотава въжето около едно стълбче.

— Хей! — По-младият от стражите стана и с нежелание се измъкна изпод навеса. — Хей, сополанковци! Две монети!

Йен замря и погледна с крайчеца на окото си към Трикс.

— От къде на къде? — възмути се Трикс. — С указ на Негово Величество крал Маркел бреговете на два метра от реката са признати за кралска собственост! И всеки почтен жител може да пристава където си пожелае!

Стражът се засмя.

— Тези са учили! Гледайте братлета, днешните мъници колко са образовани!

— Малко бой ядат — отговори някой лениво изпод навеса.

Стражът стана сериозен.

— Ако е за приставането — моля. За това, малкият, си прав. Стълбчето обаче е собственост на барон Галан. Две монети на ден струва да си завържеш лодката за него.

— Безплатно можете да пуснете лодката надолу по течението — иронично добави приятелят му.

Трикс мълчаливо бръкна в джоба си и извади една сребърна монета.

Стражите млъкнаха.

— Рестото — заповяда Трикс.

— Тази… — стражът се поколеба. — Друга нямаш ли?

Трикс извади златна монета.

До лодката се доближиха още трима стражари. В очите им се четеше и лакомия, и предпазливост. Малки дрипльовци, които не се страхуваха да извадят златна монета пред стражите?…

Ами ако се окаже, че имат право?

— Завържи лодката и то по-здраво! — заповяда Трикс и хвърли сребърната монета в краката на стражаря. — А ти — и той посочи с пръст първия от стражите, който му попадна пред погледа — ще ни отведеш при благородния Тор Галан.

Стражите внимателно заоглеждаха децата. Най-сетне до съзнанието им достигна това, че Трикс говореше като благородник, а дрехите им бяха от скъп плат, макар и мръсни.

— Молим да ни извините — каза младият стражар, след като вдигна монетата и я подаде на Трикс. В началото на Трикс му се беше сторило, че този стражар изпълнява второстепенна роля в караула, но сега му стана ясно, че той е старшият по чин. — Разбира се, гостите на барона не са длъжни нищо да плащат. Как да доложа за вас?

— Трикс Соийе, наследник на съхерцога Соийе — отчетливо произнесе Трикс. — И неговият верен оръженосец Йен — кавалер на Веслото.

Стражът се ококори. Явно, слуховете бяха достигнали и до владенията на Галан.