Читать «Нескопоското» онлайн - страница 21

— Ето — прошепна Йен и протегна на Трикс полупразната чаша. — Искаш ли пиле?

Трикс излезе от дълбокия размисъл и жадно изгълта слабото винце. Огледа се. Никой не им обръщаше особено внимание, изглежда и заради това, че самият Галан се занимаваше с друго — изучаваше пастта на едно гонче, което му бяха донесли от кучкарника. Баронът се усмихваше — по всичко личеше, че захапката на кученцето му харесваше. Второто кученце Галан удостои само с един поглед и заповяда да бъде дадено на горските стражари.

Ненапразно всички хвалеха добротата на барона. Други биха удавили породистото кученце, но не биха го подарили на слугите.

— Отчупи ми кълка — заповяда Трикс. — И хляб. Бял!

Може някой на масата и да беше забелязал, че младият, по чудо спасил се съхерцог, храни оръженосеца си с твърде лакоми хапки, но на глас нищо не беше произнесено и Трикс успя да засити глада си.

По едно време барон Галан вдигна тост, но не за Трикс или за неговите загинали родители, а за „справедливостта“! За собствена утеха, Трикс все пак реши, че тостът е за неговото спасение, но след това се натъжи. Вечерята трая дълго, макар че след пърженото пиле, блюдата не бяха сменени — бавачките отведоха децата, а възрастните пийваха вино. Трикс и Йен сякаш бяха заседнали някъде по средата, между децата и възрастните: никой не ги гонеше от масата, но и вино престанаха да им доливат. Едва когато Йен звучно се прозина, баронът им обърна внимание.

— Нашите млади гости са уморени — тържествено обяви той. — Лигар, заведи ги в голямата стая за гости!

Капитанът на баронската стража кимна на своя господар (очевидно, на вечерния запой, церемониите не бяха задължителни) и се обърна към момчетата. Йен с облекчение скочи от стола, а Трикс най-сетне можа да пораздвижи изтръпналите си крака. Да стоиш на едно място се оказа къде-къде по-уморително, отколкото да вървиш.

— Благодаря, ваша светлост! — От храната и от виното Йен събра храброст и сега играеше ролята на младия съхерцог много по-уверено. — Преди да заспя, ще моля Господ да ви възнагради за вашето гостоприемство!

Трикс помръкна, но не каза нищо.

Но Лигар, който вървеше след момчетата към вратата, мърмореше:

— Смело казано… за сирак.

Трикс погледна крадешком към Лигар. Вече бяха излезли от залата за пиршества и вървяха по един тъмен коридор. Лунната светлина с нежелание влизаше през тесните бойници. Поне им помагаше да не се блъскат в стените. Добре щеше да е, ако бяха взели поне една свещ, но слугите на барона бяха свикнали да се оправят и без такива екстри.