Читать «Нескопоското» онлайн - страница 20

Баронът-рибар си нямаше магьосник. Магьосниците не обичаха да живеят в обеднелите замъци на дребните барони. А този замък беше беден — витражите на прозорците бяха потъмнели и почти не пропускаха светлина, от трона тук-таме стърчаха тънки златни листенца от обкова, килимът на пода беше протъркан, а в канделабрите гореше само по една свещ и тя не беше от восък, а от лой…

Тор Галан не бързаше. Облиза устни. Погледна към жена си. Вдигна поглед към опушения таван. Загледа се във върховете на обувките си.

Трикс чакаше. Галан или ще реши да признае беглеца-наследник, или ще го обяви за самозванец. А ако не го признае… ох, цялата работа ще завърши с камшици…

Баронът-рибар изведнъж се засмя, лицето му светна и веднага стана ясно как си е спечелил прозвището „Добрия барон“.

— Трикс! Трикс Соийе, момчето ми! Ти си жив!

Трикс въздъхна облекчено и едва сега усети, че дланите му са потни.

Баронът, който се беше надигнал от трона си го погледна втренчено.

— Кой е спътникът ти?

— Йен, верният ми оръженосец — издекламира Трикс.

— Оръженосецът ти е достоен — одобрително каза баронът. — Да не изоставиш господаря си в беда, това е славна постъпка, която би направила чест дори на зрял мъж с благородна кръв. Елате при мен, деца мои!

Трикс и Йен се доближиха до барона. Галан разтвори обятия, прегърна момчетата и целуна всеки по върха на главата му. Баронът миришеше на вино, чесън и на мокро куче.

— Ще празнуваме спасението на благородния Трикс! — провъзгласи баронът. — Свещи! Вино! Още едно пиле и една чиния!

Трикс изгледа победоносно Йен и му смигна.

— Ще измислим как да ти помогнем — каза Галан и потупа Йен по бузата. — Я, колко си пораснал, разбойнико! Усещам, усещам благородната кръв на Соийе…

— Ваша светлост… — възмутено възкликна Трикс. — Бароне…

Силните пръсти на барона нежно легнаха на шията му.

— Недей да ми благодариш, верни оръженосецо — каза баронът и се усмихна. — Ще направя всичко, за да помогна на твоя господар.

Йен погледна объркано към Трикс и сви рамене.

— Кажи нещо, Трикс! — Баронът потупа по врата Йен, без да пуска шията на истинския Трикс. — Не се срамувай.

— Благодарен съм на ваша светлост за обещаната помощ — измърмори Йен. Погледна към Трикс. — Но…

— Вино за благородния Трикс! — викна баронът и раздруса Йен.

Йен изцвърча, но не каза нищо. Трикс и без това беше онемял. Не беше възможно баронът да го обърка… беше уловил погледа му…

— По-късно — баронът опари с дъха си ухото му. — Ще говорим след вечеря!

Той избута децата към края на масата. Като насън, Трикс застана зад гърба на Йен. Слугата тикна в ръцете на Йен бокал с вино и постави пред него нащърбена дървена паница с пържено пиле. Йен се огледа за Трикс и прошепна паникьосан.

— Не съм искал! Не съм виновен!

Но Трикс вече беше разбрал. Предпазливият Галан нямаше доверие дори на собствените си хора и искаше да опази наследника от наемните убийци! Ето защо беше заповядал на Йен да се направи на собствения си господар, а на Трикс — да прислужва на масата! Също като в историята с Гранис — рицарят на Примката и Палката, на когото се падна честта да бъде оръженосец на Декаран Мъдрият и вместо него да приеме смъртта, разкъсан от четири коня: кафяв, черен, шарен и петнист, след което Декаран, в ролята на оръженосец, закара тленните останки на Гранис в родовия си замък, разказа на васалите си за чудното си спасение, събра нова войска и непременно щеше да отмъсти за храбрия си оръженосец, ако не се беше разразила епидемия от холера…