Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 24

Когато свърши с историите си, двамата се умълчахме за известно време. Той поръча още пиене, а като понечих да платя, отпъди парите ми с най-категоричен и арогантен жест на превъзходство, който също беше една от характерните му черти. Не знам защо си е мислил, че съм останал без пари; тъкмо обратното, тогава бях сравнително богат благодарение на колонката, която водех в „Спектейтър“, и на лекциите, които изнасях от време на време в Института.

— Ти си доста близък с Бобъра, нали? — каза той.

Това беше произнесено с такава заучена небрежност, че аз веднага застанах нащрек въпреки погълнатия джин.

— Не съм го чувал отдавна — отвърнах.

Той кимна.

— Разбираемо. Ти си възпитаник на Кеймбридж. Не че аз го виждах повече, когато бяхме в Оксфорд.

Ник ми беше разправял, че когато били в колежа, Куеръл бил толкова зает да гони курвите, че не му оставало време за приятели. Въпреки слуховете напоследък, в които се твърдеше обратното, Куеръл си оставаше непоправимо хетеросексуален, чийто интерес към жените граничеше с гинекологически. Според мен той винаги леко намирисваше на секс. Дочувам, че още преследвал млади момичета по плажовете на Лазурния бряг, нищо че е над седемдесет.

— Голям чешит, тоя Бобър — каза той, млъкна, изгледа ме продължително и някак особено, после попита: — Имаш ли му доверие?

Не знаех какво да отговоря, затова измънках нещо от рода, че не съм сигурен дали изобщо мога да имам доверие на когото и да било. Той кимна отново, привидно доволен, после смени темата и вместо това заговори за познат, когото срещнал случайно неотдавна, но с когото се знаели още от Оксфорд.

— Ще те заинтересува — подметна. — Заклет привърженик на Шин Фейн.

Изсмях се.

— Нали знаеш, че аз съм от другата страна на барикадата — казах. — Моите роднини са черни протестанти.

— О, в Ирландия всички протестанти са си чисти католици.

— Бих казал, точно обратното. Или може би всички сме най-обикновени езичници.

— Както и да е, мястото си го бива, нали? Имам предвид заради политиката.

Чудя се, боже господи, и досега се чудя, дали още тогава не беше пуснал пипалата си, за да ме вербува? Беше лятото на 1931-ва; оттогава ли е бил в службите, толкова отрано? Или може би въпросът за религията го е вълнувал. Въпреки че никой от нас не знаеше, тогава той вече е получавал инструкции от Фарм Стрийт. (Между другото, католицизмът на Куеръл винаги ми е изглеждал като далеч по-голям анахронизъм от моя марксизъм.) Ето че в този момент смени темата за политика и заговори за религия по неговия си уклончив начин, като ми разказа историята на Джерард Манли Хопкинс, който трябвало да говори пред паство само от жени в Дъблин и как ги скандализирал, сравнявайки църквата със свиня със седем цицки, които олицетворявали седемте тайнства. Аз се изкисках и подхвърлих, че Хопкинс трябва да е истински глупак, щом се е опитвал да обяснява нещата с прости думи, затова се е изложил така нелепо, и тогава Куеръл пак ме измери с продължителен поглед и каза: