Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 23

Проявяваше съвсем истински интерес към хората — сигурен белег на всеки второкласен писател. По време на онези купони в Орловото гнездо стоеше с часове облегнат с гръб на стената, от ъгълчетата на устата му излизаха дяволски струйки дим, наблюдаваше и слушаше, докато купонът постепенно се превръщаше в истеричен маймунарник. Пиеше колкото и останалите, но алкохолът като че ли не му действаше, само дето посърналите му бледосини очи заблестяваха с нещо като злъчно веселие. Обикновено се изнизваше рано, повлякъл със себе си някое момиче; вдигаш поглед към мястото, където е бил допреди малко, и откриваш, че го няма, ала сякаш долавяш някаква остатъчна бледа сянка от него, също като бялото петно на стената под свалена картина. Затова се изненадах, когато през един августовски следобед по време на купона той ме спря в коридора.

— Слушай, Маскел — каза със своя недоверчиво рязък тон, — вече не издържам на това гадно вино. Дай да отидем да пийнем нещо истинско.

Чувствах главата си като натъпкана с памук, а слънчевата светлина в прозорците на мансардата имаше цвят на урина. За пръв път ми стана приятно, че се махам. Едно момиче стоеше на прага пред спалнята и плачеше. Беше покрило лицето си с ръце, а Ник никакъв не се мяркаше. Двамата с Куеръл заслизахме мълчаливо по разхлопаните стълби. Навън въздухът синееше от изгорелите газове; странно, че е имало време, когато човек е забелязвал миризмата на бензин. Влязохме в една кръчма — дали беше „Финчис“, или имаше друго име? — и Куеръл поръча джин и вода — „питието на проститутките“, подхвърли и се изхили. Току-що бяха отворили и почти нямаше клиенти. Куеръл се настани, като застопори едното си ходило върху пречката на високия стол, а другият му крак, изпънат в шпиц, деликатно докосваше пода; не си разкопча сакото. Забелязах протритите му маншети, както и лъсналите от износване колена на панталона. Бяхме на една възраст, но аз се чувствах с цяло поколение по-млад от него. Той работеше в „Експрес“ или май беше „Телеграф“, пишеше пикантни новини за клюкарските колони и докато си пиехме, взе да ми разказва учрежденски анекдоти, като много духовито описваше ексцентричните си колеги журналисти, средношколските тъпотии на дежурния редактор, както и неговите очевидно предварително подготвени абзаци на възхитително словесно изящество и прецизност. Въпреки че бях пиян, стана ми ясно, че всичко това е представление, зад кулисите на което той ме изучава с онова безпристрастие и съсредоточеност, които щяха да се превърнат в негова търговска марка като романист. Беше станал експерт по пускането на димни завеси (в буквалния и преносния смисъл: пушеше непрекъснато, очевидно една и съща вечна цигара, тъй като нито веднъж не го бях виждал да пали).