Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 237

— Слушай какво, Виктор — каза, — хайде да не си пробутваме глупости. Големи хора сме. Тази работа в Регенсбург е добре известна от години, никой повече не се интересува от нея.

И аз веднага проумях. Искат сделка, точно както и аз. Имунитетът за мен беше имунитет и за тях. Бягството на Бой и Маклийш представляваше достатъчно голям скандал, гледаха да няма нов. Бях смутен, дори нещо повече — объркан. Бях им извадил моя коз, но останалите около масата само се мъчеха да сподавят смеха си.

— Трябва да ни сътрудничиш — отсече Били, опита се да изглежда страшно строг. — Ще трябва да говориш тук със Скрайн и неговите хора.

Скрайн кимна, очевидно със злорадо нетърпение очакваше интересните разговори, които ни предстояха през следващите месеци и години — нашата връзка щеше да продължи на пресекулки цели двайсет и няколко години.

— Ама, разбира се — отговорих с нещо като галантен опит да покажа нехайно безгрижие; всъщност тяхната цинична практичност ме шокира. — Ще разкрия пред господин Скрайн такива неща, че очите му ще изскочат.

Били ме смушка с лулата си.

— Освен това трябва да си затваряш устата — каза. — Никакви приказки пред твоите педали, чу ли?

— О, Били! — отвърнах.

Той се извърна отвратен, направи физиономия, сякаш ще се изплюе.

Разделихме се и на Брокълбанк му беше възложено да ме закара у дома. Не можеха да приключат бързо с мен. Стоях и чаках, недоволен. Всичко ми изглеждаше така равно, драма без кулминация. В антрето спрях до една прашна аспидистра в потъмняла от времето месингова саксия и се обърнах към Били.

— Между другото — казах, — просто съм любопитен: кой ме предаде?

Скрайн и Били се спогледаха. Скрайн се усмихна сдържано и презрително, сякаш бях любимият му племенник, който иска да бъде почерпен с още едно и с още едно.

— О, стига, доктор Маскел — намеси се той, — това е повече от очевидно.

Вечерният въздух беше натежал от уханието на окосена трева. Брокълбанк, здравенякът Родни, тръгна пред мен към градинската порта и се прозя, от което мускулите на челюстта му изпукаха. Докато пътувахме към къщи, не спря да говори; никой нямал нищо против дребните предателства, по-точно никой от вътрешните хора. Знам, че имаше безброй неща, които тръпнеше да научи от мен. Когато стигнахме до апартамента, аз го поканих да види моя Пусен; беше номер, който често използвах с по-голям успех, отколкото можете да си представите. Повечето от поканените нито знаеха, нито ги интересуваше за какво говоря и бог знае какво очакваха да видят, когато отварях вратата на кабинета си като горд импресарио и им показвах стилизираната картина, на която се вижда как на Сенека му източват кръвта. Говорещите френски вероятно са си мислили, че ги каня на вечеря с пиле. Но Родни си падаше малко сноб и се правеше, че разбира нещичко от изкуство. Внимателно понесе туловището си, обиколи предпазливо на пръсти, под които подът леко проскърца, сякаш апартаментът беше стъкларски магазин. И наистина се оказа нещо като бик в спалнята с тоя негов широк гръб и този негов неочаквано тесен ханш. Жалко обаче, че беше пъпчив.