Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 236

— Хайде де — каза добродушно, — няма ли да кажеш нещо?

Станах, тоест изправих истинския си, телесен, твърд и неумолим, плувнал в пот аз, и отидох до прозореца. Отвън видях дърво араукария, което изглеждаше много черно и като обезумяло на фона на слънцето, както и посърнала ивица трева без цветя по бордюра. В отсрещната къща дебел мъж се беше надвесил от тесния прозорец на горния етаж; стоеше толкова неподвижно, изпълнил рамката докрай, че се почудих дали пък не се е заклещил и чака някой да дойде, за да го издърпа оттам. Много бавно извадих цигара от табакерата си — пак се почудих какво стана с тази вещ — и я запалих; жестът ми се стори непоносимо театрален. Странно, светлината, в която човек вижда себе си в подобни ситуации. Май изобщо не се познавах.

— Били — започнах, без да се обръщам, — спомняш ли си онзи ден в края на войната, когато ме извика при себе си в отдела и ми каза, че Дворецът се нуждае от мен да им изпълня някаква поръчка в Бавария?…

Хвърлих недопушената си цигара в камината и се върнах при стола с правата облегалка — колко строг и осъдителен вид може да има такъв един стол, — седнах, кръстосах крака и поставих сключените си ръце върху коленете. Всичко това се беше случвало и преди; чудя се къде. Били ме гледаше нацупено и с недоумение. Описах пътуването си до Регенсбург, как изнесох тайно ковчежето и какво съдържаше то.

— На мен поне „изнудване“ — казах — никога не ми е звучало като грозна дума. Всъщност точно обратното.

Чу се шум от електрическа косачка, от онези старите, които трябва да буташ. Погледнах през прозореца. Дебелакът от отсрещния прозорец се беше измъкнал оттам и сега косеше ливадата си, тикаше машината, сякаш зает в някакво древно свещенодействие, привеждаше се ниско от кръста надолу със сковано изпънати напред ръце, а единият му дебел крак оставаше протегнат назад. Изведнъж се сетих за думата felucca. Празни фантазии, госпожице В., празни фантазии посред криза, с мен винаги така се случва. Били Мичет извади лулата си и започна да я смуче, както бебе — биберон; що се отнася до лулите, Мичет изобщо не можеше да се мери със Скрайн.

— Изнудване — повтори той с равен глас.

Въртях в ръце табакерата си — какво бих правил без моите помощни играчки? — взех втора цигара и я почуках върху капака на табакерата. Вече никой не прави така; а ние защо го правехме?

— Всичко, което искам — казах, — е животът ми да продължи както досега, по същия спокоен, несмущаван от нищо начин. Което значи оставам в Института, запазвам позицията си в Двореца и получавам рицарското звание, което Негово Величество ми обеща на четири очи. В замяна ви гарантирам пълно мълчание за онова, което знам.

Проявих удивително самообладание, повярвайте, щом аз го казвам. Понякога умея да правя така, сякаш целият се втвърдявам, нещо като защитен инстинкт, който е едновременно примитивен и силно развит. Представям си как моите О Мезцеойл прадеди, изскочили от орловата папрат, преследват големия лос, ловци и хрътки са притихнали, готови за набега, докато клетата им плячка вдига красиво натежалата си глава и ги гледа с насълзени печални очи. Пак умълчаване, Скрайн и Били Мичет се спогледаха, изглеждаха така, сякаш ще се разсмеят. Били се прокашля.