Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 222
Джон Банвил
Куеръл ме притисна в един ъгъл в кухнята. Очите му имаха онзи странен блясък, като фосфоресцираща морска вода, който придобиваха винаги щом прекалеше с пиенето; това беше единственият външен признак на препиване у него, за който съм сигурен.
— Чувам, че кралица Мери ти е изпратила подарък дамска чантичка — подхвърли ми той. — Вярно ли е?
— Да, ридикюл — отвърнах студено. — Джорджианска, много красив екземпляр. В знак на благодарност. Отворих й пътя към една сделка… впрочем картина на Търнър. Не знам какво толкова смешно намират всички в това.
Ник се приближи, мрачно пиян; Силвия беше току-що родила първото им дете и се предполагаше, че той продължава да празнува събитието. Спря, застана на място, олюлявайки се, изгледа ме мръсно, дишаше шумно, челюстта му играеше.
— Какво чувам, напуснал си отдела — каза. — Още един гнусен плъх напуска борда на бедния ни стар кораб и ни оставя ние сами да го пазим от потъване.
— По-тихо, старче — каза му Куеръл и се подсмихна. — Наоколо може да има шпиони.
Ник го изгледа кръвнишки.
— Сред тая пасмина тук няма нито един свестен човек, нито един патриот. Какво ще правите, като руските танкове стигнат до Елба, а? Тогава какви ще ги вършите?
— Хайде, Ник, стига — казах. — Пиян си.
— Може и да съм пиян, но знам кое какво е. Ето и гаднярът Бой ще се скатае в гадната Америка. Какъв смисъл има да ходиш в Америка?
— Мислех, че ти си го организирал — намеси се Куеръл.
До нас една млада жена в розова рокля започна да повръща в умивалника.
— Организирал съм какво? — възмути се Ник. — Какво съм организирал?
Куеръл се изсмя тихо и взе да играе с цигарата си, като я въртеше между пръстите и палеца си.
— Чух, че ти си уредил Банистър да замине за Вашингтон, това е всичко — каза той. Явно се забавляваше. — Не е ли така?
Ник гледаше повръщащото момиче с неясен интерес.
— Да не би да си въобразяваш, че имам чак такова влияние? — попита. — Кой от нас изобщо има някакво влияние сега, след като проклетите болшевики са навсякъде.
Вивиън мина край нас, Куеръл се пресегна и ловко улови китката й в тънката си кокалеста безкръвна длан.
— Ела, Вив — каза й, — ела да си поговориш с нас.
Наблюдавах ги. Никой никога не я беше наричал Вив.
— О, мислех, че обсъждате разни мъжки неща — отвърна му тя, — имате толкова сериозен и заговорнически вид. Виктор, изглеждаш много сърдит, да не би Куеръл пак да се заяжда с теб? Ник, как е бедната Силвия? Раждането може да бъде нещо много