Читать «Недосегаемият» онлайн - страница 222

Куеръл ме притисна в един ъгъл в кухнята. Очите му имаха онзи странен блясък, като фосфоресцираща морска вода, който придобиваха винаги щом прекалеше с пиенето; това беше единственият външен признак на препиване у него, за който съм сигурен.

— Чувам, че кралица Мери ти е изпратила подарък дамска чантичка — подхвърли ми той. — Вярно ли е?

— Да, ридикюл — отвърнах студено. — Джорджианска, много красив екземпляр. В знак на благодарност. Отворих й пътя към една сделка… впрочем картина на Търнър. Не знам какво толкова смешно намират всички в това.

Ник се приближи, мрачно пиян; Силвия беше току-що родила първото им дете и се предполагаше, че той продължава да празнува събитието. Спря, застана на място, олюлявайки се, изгледа ме мръсно, дишаше шумно, челюстта му играеше.

— Какво чувам, напуснал си отдела — каза. — Още един гнусен плъх напуска борда на бедния ни стар кораб и ни оставя ние сами да го пазим от потъване.

— По-тихо, старче — каза му Куеръл и се подсмихна. — Наоколо може да има шпиони.

Ник го изгледа кръвнишки.

— Сред тая пасмина тук няма нито един свестен човек, нито един патриот. Какво ще правите, като руските танкове стигнат до Елба, а? Тогава какви ще ги вършите?

— Хайде, Ник, стига — казах. — Пиян си.

— Може и да съм пиян, но знам кое какво е. Ето и гаднярът Бой ще се скатае в гадната Америка. Какъв смисъл има да ходиш в Америка?

— Мислех, че ти си го организирал — намеси се Куеръл.

До нас една млада жена в розова рокля започна да повръща в умивалника.

— Организирал съм какво? — възмути се Ник. — Какво съм организирал?

Куеръл се изсмя тихо и взе да играе с цигарата си, като я въртеше между пръстите и палеца си.

— Чух, че ти си уредил Банистър да замине за Вашингтон, това е всичко — каза той. Явно се забавляваше. — Не е ли така?

Ник гледаше повръщащото момиче с неясен интерес.

— Да не би да си въобразяваш, че имам чак такова влияние? — попита. — Кой от нас изобщо има някакво влияние сега, след като проклетите болшевики са навсякъде.

Вивиън мина край нас, Куеръл се пресегна и ловко улови китката й в тънката си кокалеста безкръвна длан.

— Ела, Вив — каза й, — ела да си поговориш с нас.

Наблюдавах ги. Никой никога не я беше наричал Вив.

— О, мислех, че обсъждате разни мъжки неща — отвърна му тя, — имате толкова сериозен и заговорнически вид. Виктор, изглеждаш много сърдит, да не би Куеръл пак да се заяжда с теб? Ник, как е бедната Силвия? Раждането може да бъде нещо много изтощително, от опит го знам. Божичко, ама какво е яла тази млада жена? Това ми прилича на обелки от домати. Домати са, нали, не е кръв? Кръвоизливите у толкова младо същество не са хубаво нещо. Трябва да се връщам; разговарях с един много интересен мъж. Негър. Беше много ядосан на нещо. Което ми напомня… чухте ли какво отвърнал Бой на онзи Мичет, който го наставлявал да бъде предпазлив, като започне новия си живот в Новия свят? Мичет му казал, че пред американци човек за нищо на света не трябва да говори за раси, хомосексуалност или комунизъм, а Бой му рекъл: „Искаш да ми кажеш да не пускам ръце на Пол Робсън ли?“.