Читать «Нашите предци» онлайн - страница 98

— Ей, ти, дето стоиш вечно по горските дървета — попита го веднъж някой, — никога ли не си виждал Джан дей Бруги?

Козимо много се засрами.

— Абе, струва ми се, че не съм.

— Как тъй ще го види — намеси се друг. — Джан дей Бруги има скривалища, които никой не може да намери. Движи се по пътеки, които никой не знае.

— Каквато награда обещават за главата му, който го улови, добре ще си живее цял живот.

— Точно така, но ония, които знаят къде е, сами имат да уреждат почти толкова сметки с правосъдието, колкото и той! Ако се обадят, и те ще отидат направо на бесилката!

— Джан дей Бруги, Джан дей Бруги — все за него се говори… Но все той ли извършва всички престъпления?

— Хайде де, толкова обвинения тежат на главата му, че ако успее да се оправдае за десет от тях, ще го обесят за единадесетото.

— Разбойничествал е из всички гори по крайбрежието.

— На младини убил шефа на бандата, в която участвал, и разбойниците го изгонили.

— Затова е дошъл да се укрива на наша територия.

— И защото ние сме изключително добри хорица.

Козимо отиваше да обсъжда всяка прясна новина с медникарите. В онези времена из гората лагеруваше истинска сбирщина от дребни скитащи занаятчии: медникари, плетачи на столове, вехтошари, хора, дето обикаляха къщите и сутрин обмисляха кражбите, които щяха да вършат вечерта. Из гората бяха не толкова работилниците им, колкото тайните убежища и скривалищата за плячката.

— Знаете ли, тази нощ Джан дей Бруги нападнал една каляска.

— А, тъй ли? Ех, всичко е възможно…

— Спрял конете в галоп, като ги хванал за мундщуците на юздите.

— Абе или не е бил той, или не са били коне, а щурци…

— Какво говорите, не вярвате, че е бил Джан дей Бруги?

— Хайде, хайде, що за мисли му наливаш в главата? Разбира се, че е бил Джан дей Бруги!

— На какво ли не е способен Джан дей Бруги!

— Ха-ха-ха!

Като чуваше да се говори тъй за Джан дей Бруги, Козимо се объркваше. Той отиваше да слуша разговорите другаде, в друг стан на скитници в гората.

— Кажете ми какво мислите за каляската, нападната тази нощ. Това е бил грабеж, извършен от Джан дей Бруги, нали?

— Всички грабежи, когато успеят, са на Джан дей Бруги, не знаеш ли това?

— Защо „когато успеят“?

— Защото, когато не успеят, значи наистина са извършени от Джан дей Бруги.

— Ха-ха! Този несретник!

Козимо нищо не разбираше.

— Джан дей Бруги — несретник?

Тогава другите бързаха да променят тона.

— Съвсем не, той си е разбойник, от когото всички треперят.

— Вие виждали ли сте го?

— Ние? Е, че кой изобщо го е виждал?

— Ама сигурни ли сте, че има такъв човек?

— И таз добра, разбира се, че има! Пък и да го нямаше…

— Пък и да го нямаше какво?

— … щеше да бъде все тая. Ха-ха!

— Но всички казват…

— Разбира се, така трябва да се казва! Джан дей Бруги е оня ужасен разбойник, дето краде и убива навред! Само да посмее някой да се усъмни в това!