Читать «Нашите предци» онлайн - страница 98
Итало Калвино
— Ей, ти, дето стоиш вечно по горските дървета — попита го веднъж някой, — никога ли не си виждал Джан дей Бруги?
Козимо много се засрами.
— Абе, струва ми се, че не съм.
— Как тъй ще го види — намеси се друг. — Джан дей Бруги има скривалища, които никой не може да намери. Движи се по пътеки, които никой не знае.
— Каквато награда обещават за главата му, който го улови, добре ще си живее цял живот.
— Точно така, но ония, които знаят къде е, сами имат да уреждат почти толкова сметки с правосъдието, колкото и той! Ако се обадят, и те ще отидат направо на бесилката!
— Джан дей Бруги, Джан дей Бруги — все за него се говори… Но все той ли извършва всички престъпления?
— Хайде де, толкова обвинения тежат на главата му, че ако успее да се оправдае за десет от тях, ще го обесят за единадесетото.
— Разбойничествал е из всички гори по крайбрежието.
— На младини убил шефа на бандата, в която участвал, и разбойниците го изгонили.
— Затова е дошъл да се укрива на наша територия.
— И защото ние сме изключително добри хорица.
Козимо отиваше да обсъжда всяка прясна новина с медникарите. В онези времена из гората лагеруваше истинска сбирщина от дребни скитащи занаятчии: медникари, плетачи на столове, вехтошари, хора, дето обикаляха къщите и сутрин обмисляха кражбите, които щяха да вършат вечерта. Из гората бяха не толкова работилниците им, колкото тайните убежища и скривалищата за плячката.
— Знаете ли, тази нощ Джан дей Бруги нападнал една каляска.
— А, тъй ли? Ех, всичко е възможно…
— Спрял конете в галоп, като ги хванал за мундщуците на юздите.
— Абе или не е бил той, или не са били коне, а щурци…
— Какво говорите, не вярвате, че е бил Джан дей Бруги?
— Хайде, хайде, що за мисли му наливаш в главата? Разбира се, че е бил Джан дей Бруги!
— На какво ли не е способен Джан дей Бруги!
— Ха-ха-ха!
Като чуваше да се говори тъй за Джан дей Бруги, Козимо се объркваше. Той отиваше да слуша разговорите другаде, в друг стан на скитници в гората.
— Кажете ми какво мислите за каляската, нападната тази нощ. Това е бил грабеж, извършен от Джан дей Бруги, нали?
— Всички грабежи, когато успеят, са на Джан дей Бруги, не знаеш ли това?
— Защо „когато успеят“?
— Защото, когато не успеят, значи наистина са извършени от Джан дей Бруги.
— Ха-ха! Този несретник!
Козимо нищо не разбираше.
— Джан дей Бруги — несретник?
Тогава другите бързаха да променят тона.
— Съвсем не, той си е разбойник, от когото всички треперят.
— Вие виждали ли сте го?
— Ние? Е, че кой изобщо го е виждал?
— Ама сигурни ли сте, че има такъв човек?
— И таз добра, разбира се, че има! Пък и да го нямаше…
— Пък и да го нямаше какво?
— … щеше да бъде все тая. Ха-ха!
— Но всички казват…
— Разбира се, така трябва да се казва! Джан дей Бруги е оня ужасен разбойник, дето краде и убива навред! Само да посмее някой да се усъмни в това!