Читать «Нашите предци» онлайн - страница 97

Неговите занимания с напоително дело бяха породени от силно желание, горещи пориви и страст. Изглежда, така се връщаше към скъп спомен, който пазеше в сърцето си: чудните, щедро напоени владения на султана, овощните и зеленчуковите градини, където трябва да е бил щастлив, навярно това са били най-светлите мигове в неговия живот; и тези поля и градини в Турция или Берберия той сравняваше непрекъснато със земите на Омброза и чувстваше подтик да ги преобрази, да се опита да ги доближи до своя спомен, и тъй като неговият занаят и изкуство беше хидравликата, там той съсредоточаваше тази жажда за промяна, ала непрекъснато се сблъскваше с една различна реалност и оставаше разочарован.

Практикуваше също радиестезия, без да го видят, защото бяха времена, когато тези странни занимания можеха да се приемат за магьосничество. Веднъж Козимо го завари на една ливада да прави пирует с раздвоена пръчка. Явно само се опитваше да наподобява нещо видяно, нямаше никакъв опит и от това също не излезе нищо.

За Козимо бе полезно да изучи характера на Енеа Силвио Карега. Ето защо: разбра много за самотността, което после му послужи в живота. Бих казал, той отнесе със себе си завинаги чудатия образ на рицаря адвокат като предупреждение какво може да се случи на човек, който отделя своята съдба от съдбата на другите. Козимо успя никога да не заприлича на него. Макар и самотник, съумя да остане на страната на ближния.

XII

Понякога нощем Козимо се събуждаше от викове.

— Помощ! Разбойници! Хванете ги!

Бързо се отправяше към мястото, откъдето се чуваха гласовете. Нерядко това беше жилище на дребни собственици, някое семейство бе наизлязло от дома си полуголо и всички си скубеха косите.

— Ай, горко ни! Ай, горко ни! Нападна ни Джан дей Бруги и ни отнесе цялата реколта!

Струпваше се народ.

— Джан дей Бруги? Той ли беше? Видяхте ли го?

— Той, той! Носеше маска на лицето, размахваше пищов дълъг ей толкова! Още двамина маскирани вървяха след него. Той ги командваше! Беше Джан дей Бруги!

— И къде е сега? Накъде отиде?

— Ама че го рече! Иди да гониш Джан дей Бруги! Кой знае къде е вече в този час!

Друг път викаше някой пътник, оставен насред пътя, след като му бяха ограбили всичко: кон, кесия, наметало и багаж.

— Помощ, помощ! Ограбиха ме! Джан дей Бруги!

— Кажи как стана! Разкажи!

— Скочи от там, черен, брадат, с насочен мускет! За малко да си загина!

— Бързо да го настигнем! Накъде избяга?

— Насам! Не! Може би — натам! Носеше се като вятър.

Козимо си беше втълпил, че трябва да види Джан дей Бруги. Прекосяваше гората надлъж и нашир, преследваше зайци и патици, насъскваше дакела.

— Търси, търси, Отимо Масимо!

В действителност искаше да открие самия бандит, и то не за да му каже или да му направи нещо лошо, а само за да погледне в лицето една толкова известна личност. Ала не успя да го срещне, макар понякога да обикаляше цяла нощ. „Това означава, че тази нощ не е излизал“, казваше си Козимо, а ето че на сутринта тук или там из равнината група хора пред прага на някоя къща или при някой завой на пътя коментираха нов грабеж. Козимо дотичваше и надаваше ухо, за да чуе какво се е случило.