Читать «Нашите предци» онлайн - страница 96

Накратко, беше му хрумнало да построи висящ водопровод, опрян в клоните на дърветата; така водата щеше да стигне до насрещния буренясал склон на долината и да го напоява. Козимо веднага подкрепи неговия проект и го подобри, като предложи да се използват на някои места надупчени кухи дънери, от които да капе върху разсада. Това предложение достави на рицаря буйна радост.

Карега изтича да се заключи в своя кабинет и започна да запълва лист след лист с проекти. И Козимо се въодушеви — всичко, което можеше да се прави по дърветата, му харесваше. Струваше му се, че това придава ново значение и тежест на стоенето му там, и си рече, че в лицето на Енеа Силвио Карега е срещнал най-неочаквано съмишленик. Определяха си срещите на някои по-ниски дървета. Рицарят адвокат се качваше при него по градинската стълба с ръце, пълни със свитъци хартия. По цели часове обсъждаха все по-сложните планове за водоснабдяване и напояване. Но изобщо не минаха към практическо осъществяване. Енеа Силвио се умори, разреди своите разговори с Козимо, не завърши проектите си и навярно след седмица вече ги беше забравил. Козимо не съжаляваше. Твърде скоро се беше уверил, че в неговия живот това бе досадно усложнение и нищо повече.

Беше ясно, че в областта на напояването нашият биологичен чичо би могъл да постигне много повече. Страстта си я имаше, изобретателност, необходима в този клон на науката, не му липсваше; но не можеше да реализира замислите си, палеше се, суетеше се, ала после падаше духом, докато всяко начинание не свършеше в мъртва точка, също както неумело насочената вода, след безцелно блуждаене, накрая изчезва, всмукана в песъчлива почва. Всъщност причината беше следната: докато в пчеларството можеше да се оправя сам, почти тайно, без чужда помощ, като подаряваше понякога мед и восък на хора, които не са му ги искали, напояването изискваше да държи сметка за интересите на този или онзи, да се съобразява със становищата и заповедите на барона или на някой друг, който го е наел. Какъвто си беше срамежлив, нерешителен и плах, не се противопоставяше на чуждата воля, но често преставаше да харесва работата и я зарязваше.

Можеше да бъде видян по всяко време на деня на полето, заобиколен от въоръжени с белове и мотики хора, той самият, с аршин и навит на руло чертеж, да дава нареждания да се изкопае канал и да размерва терена с крачките си, които бяха много къси и трябваше да се старае да ги удължава. Заставяше селяните да копаят на едно място, после на друго, накрая ги спираше и отново започваше да мери. Вечерта прекратяваше работата. На другата сутрин рядко решаваше да продължи на същото място. И така се губеше цяла седмица.