Читать «Нашите предци» онлайн - страница 88

Дойде зимата. Козимо си направи кожена шуба. Съши си я сам от кожи на различни животни, които беше ударил: зайци, лисици, белки и порове. На главата си носеше все същата шапка от кожата на дивата котка. Направи си и панталон от козя кожа с дъно и колена от мешин. А колкото до обущата, най-накрая разбра, че най-подходящото нещо за дърветата са пантофите, и си направи едни, но не зная от каква кожа, може би от язовец.

Така се бореше със студа. Трябва да кажа, че по онова време при нас зимите бяха меки. Нямаше го сегашния студ, за който се казва, че Наполеон е домъкнал чак от Русия и който го гонел по петите дотук. Но и тогава не беше за предпочитане да прекараш зимна нощ на открито.

За нощите Козимо беше възприел варианта мях от кожа. Не използваше палатки и колиби, а само един мях с козината навътре, закачен на клон. Вмъкваше се вътре, изчезваше и заспиваше, свит като дете. Ако необикновен шум смутеше нощта, от отвърстието на чувала се показваше кожената шапка, цевта на пушката и най-после Козимо с опулени очи. Разказваха, че очите му били започнали да светят в мрака като на котките и бухалите. Аз обаче не забелязах това.

А сутрин, когато се обадеше сойката, от чувала излизаха две ръце, свити в юмруци, юмруците се издигаха и двете ръце бавно се протягаха. Като се разкършваше, Козимо показваше навън прозяващо се лице, после се виждаха гърдите, пушката, преметната през рамо, и шишенце с барут. Краката му бяха започнали да се изкривяват поради навика да стои клекнал и да лази на четири крака. Тези крака изскачаха навън, раздвижваха се и тъй с разкършване на гърба, почесване под кожената шуба, вече буден и свеж като кукуряк, Козимо започваше своя ден.

Отиваше при чешмата, защото си имаше висяща чешма, измайсторена от него или по-скоро изградена с помощта на природата. Наблизо минаваше поток, който на едно стръмно място се спускаше като водопад, а недалеч вековен дъб издигаше своите клони. С парче кора от топола, дълго някой и друг метър, Козимо беше направил нещо като улей, който докарваше водата от водопада до клоните на дъба. Там той можеше да пие и да се мие. Имаше и сапун. С помощта на сапуна, като го прихванеше понякога, переше дрехите си. Беше си докарал на дъба и едно корито. После просваше прането да се суши на въжета, опънати от клон до клон.

Изобщо правеше всичко по дърветата. Беше открил и начин да препича на шиш ударения дивеч, пак без да слиза. Постъпваше по следния начин: с огниво запалваше шишарка и я хвърляше на земята на място, приспособено за огнище. Огнището го бях изградил аз от гладки камъни. После мяташе отгоре клечки и вършини, стъкваше огъня с помощта на пиростия, завързана на дълга тояга, така че пламъкът да стига шиша, който бе закачен на два клона. Всичко това изискваше внимание, защото винаги има опасност да предизвикаш пожар в гората. Не случайно това огнище също беше под дъба близо до водопада, от който можеше да се черпи колкото вода потрябва в случай на опасност.