Читать «Нашите предци» онлайн - страница 73

Слугите пристигнаха, въоръжени със стълби и въжета, пред портите на Ондарива. Рицарят адвокат с фес и роба зафъфли извинения и помоли да ги пуснат. В първия миг съседите помислиха, че слугите са дошли да подрязват нашите дървета, които се надвесват над техния двор. Рицарят повтаряше: „Ами да го хванем, да го хванем“… и се взираше с насочен към клоните нос, като правеше смешни прибежки. Прекъснаха го и попитаха:

— Ама какво ви е избягало, някой папагал ли?

— Синът, първородният, издънката — рече рицарят адвокат бързо-бързо, облегна стълба на един индийски кестен и сам се закатери.

Между клоните се виждаше седналият Козимо, който клатеше крака, сякаш не го грозеше опасност. И Виола се разхождаше из алеите, играеше си с един обръч, сякаш нищо особено не се беше случило. Слугите подаваха на рицаря адвокат въжета, като не беше ясно как трябва да се употребяват, за да бъде хванат брат ми. Ала преди още рицарят да стигне до средата на стълбата, Козимо беше вече на друго дърво. Рицарят нареди да преместят стълбата. Това се повтори четири или пет пъти и всеки път ловецът изпотъпкваше някоя леха, а Козимо с два скока се прехвърляше върху съседното дърво. Виола внезапно бе обкръжена от лели и заместник-лели, отведена вкъщи и затворена вътре, за да не присъства на тази олелия. Козимо счупи един клон и като го размаха с две ръце, разсече със свистене въздуха.

— Не бихте ли могли да отидете във вашия просторен парк и да продължите там лова, уважаеми господа? — каза маркиз Ондарива, като тържествено се появи на стълбите на вилата в халат и шапчица, които по странен начин му придаваха сходство с рицаря адвокат. — На вас говоря, семейство Пиоваско ди Рондо. — Направи широк кръгообразен жест, който обхвана младия барон на дървото, управителя, слугите и всичко отвъд стената, което беше наше под слънцето.

Тъкмо тогава Енеа Силвио Карега смени държанието си. Заситни към маркиза и сякаш нищо не е било, замънка, взе да му разправя за водните струи в басейна насреща и че му е дошло хрумване за много по-висок и ефектен фонтан, който в същото време може да служи и за напояване на тревата чрез подменяне на една шайба. Това беше ново доказателство колко непредвидим и измамен беше характерът на нашия управител. Бе изпратен от барона с точна заръка да се държи твърдо и предизвикателно към съседите. Какво му влизаше в работата да бъбри приятелски с маркиза, сякаш искаше да го умилостиви! Още повече че своите качества на словоохотлив човек рицарят адвокат показваше само когато на него му беше изгодно, и то тъкмо когато разчитаха на недружелюбния му характер. И най-странното беше, че маркизът се вслуша в неговите думи, зададе му въпроси и го помъкна със себе си да разгледат всички басейни и фонтани. И двамата бяха облечени еднакво — с дълги горни дрехи, бяха почти еднакво високи, та чак можеше да ги сбъркаш един с друг. Зад тях се помъкна цялата сюрия наши и техни слуги, които не знаеха какво повече да правят, някои със стълби на гърба.