Читать «Нашите предци» онлайн - страница 234

Дойде денят за получаване на данъците. Всички села около гората трябваше в точно установени дни да донесат на рицарите на Граал определен брой пити сирене, кошници с моркови, чували с ечемик и млади агънца. Пристигнаха пратеници на селяните.

— Искаме да ви кажем, че реколтата беше бедна по цялата ни земя Курвалдия. Не знаем дори как ще изхраним децата си. Глад е налегнал и бедни, и богати. Благочестиви рицари, дошли сме тук покорно да ви молим този път да опростите данъците ни.

Кралят на Граал седеше както винаги мълчалив и неподвижен под балдахина. По едно време бавно отпусна ръцете си, които бяха скръстени на корема, вдигна ги към небето (ноктите му бяха много дълги) и от устата му излезе звук:

— Ииии…

При този сигнал всички рицари се впуснаха с насочени копия срещу бедните курвалдци.

— Помощ! Да се отбраняваме! Тичайте да се въоръжим с брадви и сърпове! — завикаха селяните и се разпръснаха.

Рицарите, обърнали очи към небето, настъпваха в нощта под звуците на рогове и тимпани към курвалдските села. От градините с хмел, от храстите на живите плетища изскачаха селяни, въоръжени с вили и коси, и се мъчеха да преградят пътя им. Но те не можеха да устоят пред неумолимите копия на рицарите. Разкъсвайки нестройните редици на защитниците, рицарите се впускаха с тежките си бойни коне върху колибите от камъни, слама и кал и ги превръщаха в развалини. Бяха глухи за писъците на жени, добитък и деца. Други рицари с горящи факли подпалваха покривите, плевниците, оборите, празните хамбари, докато най-сетне превръщаха селата в клади, от които долиташе рев на хора и добитък.

Въвлечен в нашествието на рицарите, Торизмондо гледаше изумен.

— Но кажете ми, защо е всичко това? — викаше Торизмондо на стареца, след когото вървеше, тъй като само той можеше да го слуша. — Значи, не е вярно, че сте осенени от любов към всичко! Ей, внимавайте, ще сгазите тази старица! Как имате сърце да безчинствате над тези беззащитни хора? Помощ! Гори една детска люлка! Но какво правите?

— Е, новако, не искай да узнаеш плановете на Граал! — укори го старецът. — Ние не вършим това, а Граал, който е в нас и ни движи. Предай се на неговата яростна любов!