Читать «Нашите предци» онлайн - страница 230

— О, помощ! — подскочи жената на султана. Но после се съвзе и добави: — Ах, да, струва ми се, че познавам тези бели доспехи. Нима сте вие, който преди години дойдохте навреме, за да ме спасите от насилието на един разбойник?…

— И сега идвам навреме, за да ви спася от безчестието на сватбата с неверника.

— Да… Пак сте вие…

— Сега, под защитата на моя меч, ще ви изведа от владенията на султана.

— Да… Разбира се…

Когато евнусите влязоха да известят за идването на султана, Аджилулфо ги промуши с меча си. Обвита в наметало, Софрония тичаше редом с рицаря през градините. Пазачите вдигнаха тревога. Но тежките ятагани на неверниците бяха безсилни срещу точния и бърз меч на воина в бяла броня. Неговият щит удържа атаката на копията. Гурдулу с конете се беше скрил зад един кактус. На пристанището чакаше яхта, готова да отплува за християнските земи. От палубата Софрония гледаше как чезнат палмите на брега.

Сега тук, в морето, ще нарисувам яхтата. Ще я направя по-голяма от предишния кораб, та ако срещне кита, да не се случват нещастия. С тази крива линия отбелязвам пътя на яхтата, която искам да откарам до пристанището на Сан Мало. Но нещастието е там, че в Бискайския залив има вече множество стрелки, които се преплитат, и по-добре ще бъде да накарам яхтата да го заобиколи, да мине оттук по-нагоре, още по-нагоре и ето ти беда! Удря се в подводните скали на Бретан. Корабокрушение! Яхтата потъва, а Аджилулфо и Гурдулу едва успяват да извлекат Софрония на брега.

Софрония е уморена. Аджилулфо решава да я настани в една пещера и заедно с оръженосеца си да отиде до лагера на Карл Велики, за да извести, че нейната девственост е непокътната и следователно той има законно право да носи името си. Сега отбелязвам пещерата с едно кръстче на това място на бретонския бряг, за да мога после да я намеря пак. Но не разбирам каква е тази линия, която минава точно оттук: моята карта вече представлява цяла плетеница от линии по всички посоки. Ах, ето, тази линия е пътят на Торизмондо! Значи замисленият момък минава точно по същите места, докато Софрония лежи в пещерата. Той се приближава към пещерата, влиза и я вижда.

X

Как бе стигнал там Торизмондо? В същото време, когато Аджилулфо преминаваше от Франция в Англия, от Англия в Африка и от Африка в Бретан, мнимият възпитаник на херцозите от Корнуел бе обходил надлъж и нашир горите на християнските народи, за да търси тайния лагер на рицарите на Светия Граал. Тъй като свещеният орден всяка година сменяше седалището си и се криеше от непосветените, Торизмондо не можеше да намери никаква ориентираща следа в своя маршрут. Той вървеше наслуки, тласкан от някакво вътрешно чувство, което за него бе дълбоко свързано с името на Граала; но какво търсеше — ордена на благочестивите рицари или спомените от своето детство, прекарано в пущинаците на Шотландия? Винаги, когато пред очите му се разкриваше някоя долина, потънала в лиственици, или пък сивите скали на някоя пропаст, в дъното на която бучеше бял пенлив поток, той се изпълваше с неизразимо вълнение, което приемаше като знак от небето. „Ето, те може би са тук наблизо.“ И ако отнякъде дочуеше далечен и тъжен звук на рог, Торизмондо не се съмняваше вече и тръгваше да се катери по стръмнините, за да търси някоя следа. Но най-често се натъкваше на заблуден ловец или на овчар със стадото му.