Читать «Нашите предци» онлайн - страница 194

Желанието на Рамбалдо да отмъсти за убийството на баща си, като пролее кръвта на халиф Изоар, бе вече почти преминало. Показвайки му някакви карти, на които бяха означени местата на всички войскови поделения, военачалниците му бяха казали: „Когато изсвири тръбата, ти се впусни в галоп право напред с насочено копие, докато го промушиш. Изоар винаги се сражава в този фланг на фронта. Ако препускаш все напред, сигурно ще се натъкнеш на него. Освен ако не се разпръсне цялата неприятелска войска, ала това не може да стане още с първото сблъскване. Ех, може да се случи и да се отклониш малко, но ако ти не го промушиш, бъди сигурен, че ще го промуши другарят ти до теб“. Щом като нещата стояха така, Рамбалдо не се интересуваше повече от нищо друго.

Знак, че битката е започнала, беше кашлицата. Той видя да се приближава отдолу жълт облак прах, а около него се надигна друг облак, защото и християнските коне се впуснаха в галоп напред. Рамбалдо започна да кашля; разкашля се и цялата императорска войска, задушена в доспехите си, и тъй с кашлица и конски тропот войската летеше към прашния облак на неверниците и вече все по-близо ce чуваше кашлицата на сарацините. Двата облака се сблъскаха — равнината се огласи от кашлица и звън на копия.

Умението при първото сблъскване не е толкова в това да промушваш — защото поради късото разстояние рискуваш да строшиш копието си в неприятелските щитове или да те повалят на земята, — колкото да накараш неприятеля да изхвърчи от седлото, докато язди напред, като завреш копието си между задника му и дъгата на седлото. Можеш и да не улучиш, понеже насоченото надолу копие лесно се натъква на някое друго препятствие или пък се забива в земята и те отхвърля от седлото като катапулт. Стълкновението на първите линии беше следователно само полет напред на воини, стиснали копията си. И поради това, че трудно би могъл да се отместиш встрани, защото, ако се завъртиш само малко, веднага ще забиеш копието си в ребрата на приятел или на неприятел, се получаваше такава блъсканица, че нищо не можеше да се разбере. Тогава изскачаха единоборците; впускаха се в галоп с изваден меч и с мъка успяваха да си проправят път сред бъркотията, докато най-сетне заставаха срещу неприятелските единоборци, опрели щит о щит.

Започваха дуелите, ала земята вече бе осеяна с трупове и отломки; движението ставаше трудно и там, където не можеха да се достигнат един друг, изливаха яростта си в обиди. Тук вече решаваща беше степента и силата на обидата, защото според това дали беше смъртна, кръвна, непоносима, средна или лека се изискваха различни възмездия, възникваха непримирими вражди, които се предаваха от поколение на поколение. Значи, важното беше да се разберат — нещо много трудно между маври и християни, които говореха на най-различни мавърски и християнски езици. Какво можеш да направиш, ако те сполети някоя неразбираема обида? Не само ще си я понесеш, ами ще останеш опозорен за цял живот. Следователно в тази фаза на сражението вземаха участие и преводачите; те бяха бързоподвижен отряд с леко въоръжение, възседнали дребни кончета; обикаляха навсякъде, долавяха бързо обидите и веднага ги превеждаха на езика на този, към когото бяха отправени.