Читать «Нашите предци» онлайн - страница 192
Итало Калвино
Рицарите се захилиха иронично. Но Аджилулфо, който приемаше сериозно всичко (а още повече една изрична заповед на императора!), се обърна към новия оръженосец, за да му даде първите си нареждания. Ала Гурдулу, след като бе изсърбал чорбата, се бе строполил да спи под сянката на дървото. Проснат на тревата, той хъркаше с отворени уста, а гърдите и коремът му се повдигаха и спускаха като ковашки мях. Мазното канче бе търкулнато до голямото му босо стъпало. В тревата се появи едно бодливо свинче, може би привлечено от миризмата, доближи се до канчето и започна да ближе последните капки чорба. Докато ближеше, тикаше бодлите си в босото стъпало на Гурдулу и колкото повече напредваше по тънката струйка чорба, толкова по-силно забиваше бодлите си в босия крак. Най-сетне скитникът отвори очи, огледа се наоколо, но не можа да разбере отгде идва тая болка, която го събуди. После съзря босия си крак, щръкнал сред тревата като кактусово листо, а до него — муцуната на бодливото свинче.
— Ей, крак, ей, крак, на теб говоря! — занарежда Гурдулу. — Какво си се посадил там като глупак? Не виждаш ли, че това животно те боде? Ей, крак? Ей, глупако! Защо не се отместиш насам? Не усещаш ли, че те боли? Глупав крак! Не ти трябва много, само малко, за да се отместиш! Как може да си такъв глупак! Краак! Чуваш ли ме? Гледай го ти как се оставя да го кълцат! Дръпни се насам, идиот! Как да ти говоря, не знам! Внимавай, гледай какво ще направя аз, сега ще ти покажа какво трябва да направиш… — И докато говореше така, той сви крака си, прибра стъпалото си и го отдалечи от бодливото свинче. — Ето, толкова лесна работа, щом ти показах как се прави, и ти го направи. Глупав крак, защо се остави толкова да те бодат?
Той разтърка изтръпналото си от болка стъпало, подскочи и започна да си подсвирква; завтече се сред храстите, изпусна шумно газ, после повтори и изчезна.
Аджилулфо понечи да тръгне да го търси. Но къде ли беше отишъл той? Долината се простираше, прошарена с тучни овесени ниви, с гъсталаци от планика и смрадлика, над нея вятърът разнасяше цветен прашец и пеперуди, а в небето плуваха бели облаци. Гурдулу бе изчезнал ей там, по оня скат, където слънцето рисуваше подвижни светли и тъмни петна; той можеше да бъде на което и да е място, в тая или в оная посока.
Отнякъде се разнесе нестройна песен:
—
Белите доспехи на Аджилулфо, извисили ръст над долината, кръстосаха ръце върху бронята си.
— Ами сега! Кога ще започне да служи новият оръженосец? — започнаха да се заяждат другарите му.
— Устната заповед на императора има непосредствено силата на декрет — отвърна машинално Аджилулфо със спокоен глас.
—
IV
В епохата, когато е ставала тая история, която разказвам, състоянието на нещата в света е било още объркано. Тогава нерядко човек би могъл да се натъкне на имена, мисли, форми и институции, които не отговарят на действителността. А, от друга страна, светът е гъмжал от предмети, дарования и хора, които не са имали нито имена, нито отличия. Това е било епоха, в която волята и упоритостта да съществуваш, да оставиш някаква следа след себе си, да се докоснеш до всичко, което съществува, не са били използвани напълно, тъй като мнозина не са вършели нищо — едни поради невежество и мизерия, други поради това, че така или иначе работите им се нареждали — и следователно голямо количество човешка енергия се е губела напразно. Ето защо може да се предположи, че понякога тази разпръсната воля и това съзнание се натрупвали, кондензирали около една точка и образували компактна маса, така както невидимите водни капчици се сгъстяват в облаци; и често тази воля и това съзнание случайно или инстинктивно се натъквали на някое име, на някоя благородническа титла, каквито тогава доста е имало вакантни, или пък налитали на някой военен чин или длъжност, установена по особен правилник; а най-често успявали да се пъхнат в някои празни доспехи, без каквито по онова време дори един съществуващ човек рискувал да се заличи, да изчезне, пък какво остава за такъв, който не съществува… Така именно започнал да действа и Аджилулфо от рода Гуилдиверни и да печели слава.
