Читать «Нашите предци» онлайн - страница 171

Заседанията на градската управа ставаха в стария дворец на генуезкия губернатор. Козимо следеше обсъжданията, свит в един рожков на височината на прозорците. Понякога се намесваше, като викаше и обясняваше за какво ще гласува. Известно е, че революционерите се оказаха по-големи формалисти от консерваторите: някои хора намериха за какво да се хванат. Взеха да твърдят, че цялата тази работа не върви, че Козимо подронва авторитета на събранието и тъй нататък. И когато вместо Генуезката олигархическа република установиха Лигурийската република, не избраха брат ми в новата администрация.

А тъкмо тогава той беше написал и разпространил „Проект за Конституция на републиканския град с Декларация за правата на мъжете, жените, децата, на домашните и дивите животни, включително птиците, рибите, насекомите, и на растенията — било с висок ствол, било зеленчуци и треви“. Това бе прекрасен труд. Можеше да служи за помагало на всички управници, но никой не го взе под внимание и написаното си остана само на хартия.

По-голямата част от своето време Козимо все още прекарваше в гората. Там копачите от инженерните войски на френската армия отваряха път на артилерията. С дългите си бради, които излизаха сякаш изпод калпаците и се губеха в кожените им престилки, копачите бяха по-различни от всички други военни. Може би това се дължеше на обстоятелството, че имаха амбицията да работят добре, че след себе си не оставяха опашка от нещастия и съсипия като другите войски, а трайни неща. И още — тия хора имаха какво да разкажат. Бяха прекосили много страни, бяха преживели обсади и битки. Някои от тях бяха свидетели и на големите събития, станали в Париж — завземането на Бастилията, терора. Козимо прекарваше цели вечери да ги слуша. Като оставяха кирките и лопатите, копачите сядаха около някой огън, пушеха къси лули и се ровеха в спомени.

Денем Козимо помагаше на трасировчиците да определят направлението на пътя. Никой не бе в състояние да върши това по-добре от него. Знаеше всички проходи, през които можеше да мине коларски път при възможно най-малка денивелация и загуба на дървета. И винаги мислеше не толкова за изискванията на френската артилерия, колкото за нуждите на местните жители, лишени от пътища. Тъй поне от преминаването на войниците — крадци на кокошки, щеше да има някаква полза: път, прокаран от тях.

Това все пак бе печалба. Защото окупационните войски, особено след като от републикански бяха станали императорски, взеха да досаждат на всички. И всички отиваха да се оплакват на патриотите:

— Вижте какво вършат вашите приятели!

А патриотите разперваха ръце, вдигаха очи към небето и отговаряха:

— Ex, войници! Да се надяваме, че ще свърши скоро.

Наполеоновите войници реквизираха от дворовете прасета, крави, дори кози. А колкото до налозите и десятъците, бе станало по-лошо от преди. На всичко отгоре въведоха и задължителна военна служба, та призованите под знамената младежи се криеха из горите.