Читать «Нашите предци» онлайн - страница 163

За гроздобера целият народ от Омброза излизаше в лозята. Сред зеленината на ластарите се виждаха пъстри фусти и шапки с пискюли. Мулетарите товареха пълни кошове върху самарите и ги изпразваха в линовете. Някои кошове ги вземаха различните бирници, които идваха заедно с отделение стражи, за да контролират налозите за местните благородници, за правителството на Генуезката република, за духовенството и други десятъци. Всяка година ставаше по някоя свада.

Въпросите, свързани с онази част от реколтата, която трябваше да се раздава наляво и надясно, послужиха за мотив на най-големите протести в Тетрадките за оплаквания по време на Френската революция. Тетрадки почнаха да пишат и в Омброза, колкото да опитат, макар тук това да нямаше никакъв смисъл. То беше хрумване на Козимо, който в ония години нямаше нужда да ходи на събрания на ложата, за да дискутира с местните безделници масоните. Стоеше на дърветата на площада. Наоколо се събираше целият народ от залива и нивите. Тълкуваше им новините — той получаваше вестници по пощата и освен това имаше приятели, които му пишеха, между тях и астрономът Байи, който по-късно стана кмет на Париж, и други от революционните клубове.

Всеки миг се раждаше новина: Некер, клетвата в Залата за игра с топка, Бастилията, Лафайет на белия кон, крал Луи, преоблечен като лакей. Козимо обясняваше и разиграваше всичко, подскачайки от клон на клон. На един клон играеше ролята на Мирабо на трибуната, на друг беше Марат, който говори на якобинците, а на трети бе крал Луи във Версай, който си слага червена шапка, та да укротява жениците, дошли пеш от Париж.

За да обясни какво представляват Тетрадките за оплаквания, Козимо каза:

— Да се опитаме да направим една.

Взе ученическа тетрадка и я окачи на едно дърво с канап. Всеки отиваше там и отбелязваше какво не върви. Излизаха неща от всякакъв род: рибарите пишеха за цената на рибата, лозарите — за десятъка, пастирите — за границите на пасбищата, дърварите — за общинските гори, жалваха се и онези, които имаха роднини в затвора, и онези, дето ги налагаха с камшик за някакво престъпление, и онези, на чиито жени и дъщери посягаха благородниците: край нямаше. Козимо си помисли, че макар и това да бе наистина тетрадка за оплаквания, не беше добре, че в нея всичко е толкова тъжно, и му дойде наум да предложи на хората да пишат какво би им харесало най-много. И пак всеки отиваше, този път да изрази своите желания и въжделения: един си мечтаеше за пита хляб, друг за чиния супа; един искаше блондинка, друг две брюнетки; на някой му се щеше да спи през целия ден, на друг — да бере гъби цяла година; един желаеше каляска с четири коня, друг се задоволяваше с една коза; един мечтаеше да види отново мъртвата си майка, друг да се срещне с боговете от Олимп. С една дума, всичко добро на този свят се вписваше в тетрадката или пък се рисуваше, защото мнозина не можеха да пишат и направо рисуваха с бои. Козимо също написа — едно име: Виола. Името, което от години изписваше навсякъде.