Читать «Нашите предци» онлайн - страница 161

Факт е, че през цялото време, в което брат ми беше свързан с масонската ложа под открито небе (ще я наричам така, за да я отлича от онази, която впоследствие се събираше в дом), наборът от ритуални предмети бе изключително богат и включваше сови, телескопи, шишарки, водни помпи, гъби, картезиански водолази, паяжини, Питагорови таблици. Не липсваха и черепи, но не само човешки, а също и на крави, вълци и орли. Подобни атрибути, както и много други, между които мистрии, ъгли и пергели, неотменна част от обичайната масонска церемония, в онези години можеха да се видят висящи по дърветата в причудливи комбинации и бяха приписвани отново на безумието на барона. Само малцина намекваха, че сега тези ребуси имат по-сериозен смисъл; ала така и не можа да се направи ясно разграничение между предишните и новите набори от предмети, нито пък да се твърди със сигурност, че още от самото начало това не са били мистични знаци на някакво тайно общество.

Защото Козимо доста преди възникването на масонската ложа в Омброза бе свързан с различни занаятчийски гилдии или братства, като това на свети Криспин, създадено от обущари, или съюзите „Добродетелните бъчвари“, „Праведните оръжейници“, „Добросъвестните шапкари“. Изработвайки със собствените си ръце всичко, от което се нуждаеше, брат ми владееше различни изкуства и занаяти и можеше да се гордее с принадлежността си към разни обединения, които от своя страна бяха много доволни, че имат в редиците си един знатен благородник с необичайни дарби и доказана безкористност.

Как този неизменен стремеж на Козимо да бъде част от човешка общност се съчетаваше с непрекъснатото бягство от обществото, така и не разбрах и това си остана една от главните странности на неговия характер. Може да се каже, че колкото по-непреклонна бе решимостта му да се крие в своето убежище сред клоните, толкова по-силна ставаше потребността му да създава нови връзки с човешкия род. Но макар и от време на време ревностно да се хвърляше, телом и духом, да съгражда нови сдружения, щателно формулирайки уставите и целите, подбирайки най-подходящите хора за едно или друго дело, събратята му никога не знаеха доколко могат да разчитат на него, къде и кога да се срещнат с него и в кой момент щеше да се подчини на инстинкта на волна птица и да стане неуловим. Може би, ако трябва да се сведат до един-единствен импулс тези противоречиви пориви, то би могло да се предположи, че той бе еднакво враг на всички съществуващи тогава форми на людски съобщества и затова ги избягваше и упорито се мъчеше да създаде нови; ала ни едно от тях не му се струваше достатъчно справедливо и различно от предишните; оттам и непрестанното му връщане към абсолютното усамотение и дивост.