Читать «Нашите предци» онлайн - страница 162

В съзнанието му витаеше идеята за всемирно братство. И колкото пъти се опитваше да привлече хора — било за конкретни цели като борба с горските пожари или защита срещу вълците, било за занаятчийски сдружения от рода на „Изкусните точилари“ или „Просветените щавачи на кожи“, — тъй като събираше своите съратници винаги нощем в гората, около някое дърво, от което произнасяше речи, неизменно се възцаряваше обстановка, изпълнена със заговорнически, сектантски, еретичен дух, и разговорите бързо и лесно преминаваха от частното към общото и от простите правила на занаята към замисъла за установяване на всемирна република на равноправните, свободните и справедливите люде.

Следователно в масонската ложа Козимо повтаряше онова, което бе говорил и правил в другите тайни или полутайни общества, в които бе участвал. И когато някой си лорд Ливърпък, изпратен от Великата ложа на Лондон да посети братята на континента, попадна в Омброза в периода, в който майстор на тукашната ложа бе брат ми, остана толкова шокиран от недостатъчната му ортодоксалност, та писа в Лондон, че това в Омброза явно е ново масонско братство от шотландското крило, основано с пари на Стюартите за борба с Хановерската династия и за якобитска реставрация.

После се случи онова, което разказах за двамата испанци, дето се представиха като масони на Бартоломео Каваня. Поканени на събрание на ложата, на тях всичко им се стори съвършено нормално, даже казаха, че ритуалът се съблюдава така строго, както в ложата „Изтокът на Мадрид“. Точно това предизвика подозрения у Козимо, който знаеше добре каква част от ритуала бе негово дело: ето защо проследи шпионите, разобличи ги и възтържествува над стария си враг дон Сулписио.

Впрочем аз смятам, че тези промени в ритуала бяха отчасти принудителни, понеже Козимо можеше да заимства съответните символи от всички други занаяти освен от зидарството, тъй като той зидани къщи никога не е искал нито да съгражда, нито да живее в тях.

ХХVІ

В Омброза имаше много лозя. Досега не обясних това, защото, следвайки Козимо, трябваше да се занимавам с растенията с високи стволове. Но по нашите места се срещаха доста склонове, покрити с лозя. През август под листака на лозите розовите гроздове наливаха зърната си със сок, който вече имаше цвят на вино. Някои лози бяха вдигнати като асми. Споменавам асмите, понеже Козимо, когато остаря, стана тъй дребен и лек и тъй добре беше научил изкуството да се движи, без да натежава на летвите, че перголите го издържаха. Минаваше по лозите, като пристъпваше внимателно и си помагаше с плодните дръвчета наоколо, хващайки се за коловете. Можеше да извършва различни дейности. Подрязваше през зимата, когато от лозите остават само голи ластари около теловете. Лятно време разреждаше гъстите листа или унищожаваше насекомите, а през септември участваше в гроздобера.