Читать «Нашите предци» онлайн - страница 160

— Nosotros también!

— Вашият Орден не беше ли разтурен неотдавна по заповед на папата?

— Ала не и за да оставим на мира развратниците и еретиците като вас! — намесил се дон Сулписио, като извадил сабята си. Това били испански йезуити, които след разпускането на Ордена предприели поход, опитвайки се да формират въоръжени опълчения навред, за да се борят с новите идеи и с теизма.

Козимо също посегнал към шпагата си. Събрали се много хора.

— Благоволете да слезете, ако искате да се биете caballerosamente — приканил го испанецът.

Наблизо имало орехова гора. Бил сезонът на беритбата и селяните били увесили платнища между дърветата, за да събират брулените орехи. Козимо изтичал на един орех, скочил в платнището и застанал прав, като внимавал да не се плъзне по гладката повърхност на този своеобразен огромен хамак.

— Качете се вие, дон Сулписио, че аз вече слязох повече от обичайното! — И извадил и той шпагата си.

Испанецът също скочил на опънатото платнище. Трудно било да стоят изправени, защото платът хлътвал под тежестта им, но двамата съперници били толкова разгорещени, че успели да кръстосат шпаги.

— За славата на Всевишния!

— За славата на великия Творец на Вселената!

И си разменили първи удари.

— Преди да ви забия това острие в пилора — казал Козимо, — отговорете ми какво стана с госпожица Урсула.

— Умря в манастир.

Козимо бил смутен от тази вест (която, смятам, е била нарочно измислена) и бившият йезуит се възползвал, за да му нанесе вероломен удар със сабята. С един скок стигнал до един от възлите, чрез които платнището било закрепено за клоните на ореха от страната на Козимо, и го срязал. Козимо аха да падне, но се задържал и успял да се хване за другия му край, откъм дон Сулписио. При скока шпагата му пробола испанеца в корема. Дон Сулписио изпуснал оръжието, плъзнал се по платнището и се свлякъл на земята точно там, където бил прерязал въжето. Козимо се покатерил на ореха. Другите двама бивши йезуити вдигнали тялото на ранения си или мъртъв брат (така и не се разбра), избягали и не се появили повече.

Хората се струпали около окървавеното платнище. От този ден нататък брат ми се ползваше с огромна слава като франкмасон.

Тайнствеността, която обгръщаше братството, не ми позволи да науча повече. Когато, както вече споменах, станах член на тайното общество, за Козимо говореха като за отдавнашен масон, чиито отношения с ложата не бяха много ясни; едни го наричаха „латентен“, други — „еретик, минал към друг обред“, а някои даже „отстъпник“, но неизменно се отнасяха с голямо уважение към предишната му деятелност. Не изключвам дори, че може той да е онзи легендарен майстор Пикио Мураторе, комуто се приписваше основаването на ложата „Изтокът на Омброза“; впрочем описанието на първоначално приетите от тази ложа ритуали говори за явното влияние на барона: достатъчно е да кажем, че на новопосветените им завързваха очите, караха ги да се изкачат на върха на дърво и оттам ги спускаха с въжета.

При нас първите събрания на франкмасоните се устройваха нощем насред гората. Така че участието на Козимо е било повече от оправдано, независимо от това дали той е получил от своите задгранични кореспонденти изданията с масонските устави и е основал ложата, или някой друг, посветен във Франция или Англия, е въвел масонските обреди в Омброза. Твърде е възможно масонската ложа да е съществувала тук отдавна, а Козимо да не е знаел, докато една нощ, бродейки по клоните в гората, не видял на осветена от свещи поляна събрани хора със странни одежди и инструменти и не се спрял да послуша, и после е доста вероятно да не се е сдържал и да се е намесил, предизвиквайки всеобщо объркване, с някой от своите смущаващи афоризми като например: Ако издигнеш стена, помисли какво остава отвън! — фраза, която чувах често да повтаря, или с друга загадъчна максима, и масоните, признавайки безспорната му ученост, да са го приели в ложата, възлагайки му специални поръчения и въвеждайки по негово предложение цял низ от нови ритуали и символи.