Читать «Нашите предци» онлайн - страница 159

Пътниците влезли в двора на гостилница извън града. Козимо се настанил върху близката глициния. На една маса седял някакъв клиент, който ги очаквал; лицето му не се виждало, защото било закрито от широкопола черна шапка. Трите глави, тоест трите шапки се навели над бялата квадратна покривка и след кратък разговор ръката на непознатия започнала да пише на един тесен лист нещо, което ония двамата му диктували и което, съдейки по начина на изписване на думите една под друга, приличало на списък с имена.

— Добър ден, господа! — казал Козимо.

Трите шапки се поповдигнали и три чифта ококорени очи се вперили в мъжа на глицинията. Но единият от тримата, този с широкополата шапка, веднага се навел отново, като едва не забил нос в масата. Брат ми успял да мерне физиономията, която не му била непозната.

— Buenos días a usted! — отговорили останалите двама. — Местен обичай ли е да се представяте на чужденците, спускайки се от небето като гълъб? Надяваме се да слезете веднага и да ни обясните!

— Който стои нависоко, се вижда от всички страни — казал баронът, — за разлика от оня, дето пълзи и крие лицето си.

— Знайте, че никой от нас не е длъжен да показва лицето си на вас, señor, точно както и задника си.

— Знам, че за определен тип хора е въпрос на чест да държат лицето си в сянка.

— Кои са тези хора, за бога?

— Шпионите например!

Двамата испанци подскочили. Наведеният останал неподвижен, но за първи път се чул гласът му.

— Или, казано по друг начин, членовете на тайни общества… — произнесъл бавно.

Тази реплика можело да се тълкува по различни начини. Козимо си го помислил и после изрекъл на висок глас:

— Тази реплика, господине, може да се тълкува по различни начини. Вие казвате „членове на тайни общества“, намеквайки, че аз съм такъв или че вие сте такъв, или че и двамата сме такива, или че не сме нито вие, нито аз, а други хора, или я подхвърляте, за да видите какво ще кажа аз?

— Como como como? — запелтечил объркан мъжът с широкополата шапка и в това объркване, забравяйки да държи главата си наведена, станал и погледнал Козимо в очите.

Козимо го познал: бил дон Сулписио, неговият враг йезуит от времето в Оливабаса!

— А! Не съм се заблудил! Долу маската, преподобни отче! — извикал баронът.

— Вие! Сигурен бях! — възкликнал испанецът и си свалил шапката, като се поклонил и открил тонзурата си. — Дон Сулписио де Гуадалете, superior de la Compañia de Jesus.

— Козимо ди Рондо, франкмасон, приет в братството!

И другите двама испанци се представили с лек поклон.

— Дон Калисто!

— Дон Фулхенсио!

— И вие ли, господа, сте йезуити?