Читать «Нашите предци» онлайн - страница 158

— Ами другите два вълка?

— … Другите два ме наблюдаваха неподвижни. Тогава внезапно свалих шубата и качулката от кожа и ги хвърлих върху тях. Като видя да го връхлита бялата сянка на агне, единият вълк се опита да я хване със зъби, но тъй като се беше приготвил да сграбчи нещо много тежко, а това бе просто една празна кожа, загуби равновесие, килна се настрана, строполи се на земята и също си счупи краката и врата.

— Остана още един…

— … Остана още един, ала след като бях съблякъл дрехите, от студ кихнах тъй, че небето се разтресе. При тази внезапна и неочаквана кихавица вълкът така подскочи, че падна от дървото и си строши врата като другите два.

Тъй разказваше брат ми за битката през онази нощ. Едно обаче е вярно — че настинката, която хвана, какъвто си беше болнав, едва не се оказа фатална за него. Прекара няколко дни между живота и смъртта и в знак на признателност бе лекуван за сметка на общината на Омброза. Лежеше в един хамак, обграден от грижите на качващи се и слизащи по стълби доктори. Най-добрите лекари от околността бяха повикани за консулт: едни му правеха клизми, други — кръвопускане, трети му слагаха синап, а някои — компреси. Никой не говореше вече за барон Ди Рондо като за луд, всички го смятаха за един от най-големите гении и феномени на века.

Това трая, докато беше болен. Щом оздравя, отново едни започнаха да мислят, че си е разумен както преди, а други, че е луд, какъвто си е бил винаги. Истината е, че той престана да върши странности. Продължи да печата един седмичник, като от „Монитор на двуногите“ го преименува на „Разумното гръбначно“.

XXV

Не знам дали по онова време в Омброза вече бе основана ложата на франкмасоните: започнах да се занимавам с масонство много по-късно, след първия поход на Наполеон, заедно с голяма част от заможната буржоазия и дребното благородничество по нашите места, и затова не мога да кажа какви са били в началото отношенията на брат ми с ложата. В тази връзка ще цитирам една случка горе-долу от периода, за който разказвам сега, чиято истинност потвърждават множество свидетелства.

Един ден в Омброза пристигнаха двама испанци. Отидоха в дома на някой си Бартоломео Каваня, сладкар, известен като франкмасон. Представили се като братя от мадридската ложа, така че той ги завел вечерта да присъстват на събрание на омброзианските масони, които тогава се събираха на светлината на факли и свещи на една поляна сред гората. За всичко това се знае само от слухове и предположения; сигурното е, че на другата сутрин, веднага щом излезли от странноприемницата, двамата испанци били проследени от Козимо ди Рондо, който тайно ги наблюдавал от дърветата.