Читать «Нашите предци» онлайн - страница 133

Докато се възстановяваше, седейки неподвижно на ореха, Козимо се вглъби отново в най-сериозните си занимания. По това време захвана да съчинява „Проект за Конституция на идеалната държава, разположена на дърветата“, в който описваше въображаемата Република Арборея, населена със справедливи люде. Започна го като трактат за законите и формата на управление, но наклонността му към измисляне на заплетени истории взе връх и накрая се получи една смесица от приключения, дуели и любовни похождения, като последните бяха включени в главата за семейното право. Епилогът трябваше да бъде следният: авторът, след като е основал на дърветата идеалната държава и е убедил цялото човечество да се установи там и да заживее щастливо, слиза на обезлюдената земя. Такава беше идеята, но произведението остана недовършено. Прати едно резюме на Дидро, като го подписа просто: Козимо Рондо, читател на Енциклопедията. Дидро му благодари с кратка бележка.

XX

Не мога да разкажа много за следващия период, защото съвпадна с моето първо пътуване из Европа. Бях навършил двадесет и една години, можех да ползвам семейното имущество както ми харесваше. На брат ми му трябваше малко, горе-долу толкова бе нужно и за майка ни. Тя, бедната, в последно време се бе състарила доста. Брат ми пожела да ми подпише документ за узуфрукт върху всички имущества, като срещу това трябваше да му осигуря месечна издръжка, да му плащам данъците и да се грижа за семейните дела. Оставаше само да поема ръководството на чифлиците, да си избера съпруга и вече виждах пред себе си подредения и мирен живот, който въпреки голямото безредие на нашето преходно време успях наистина да заживея.

Ала преди да започна този живот, си позволих едно пътешествие. Бях даже в Париж, точно навреме да присъствам на триумфалното посрещане на Волтер, който се връщаше след дълго отсъствие за представлението на една своя трагедия. Но тъй като не пиша спомени за своя живот (той не заслужава да бъде описан), искам само да спомена, че през цялото времетраене на пътешествието се изненадвах от мълвата, която се беше пръснала в чуждите страни за човека, който живее по дърветата в Омброза. Дори в един алманах видях фигура с надпис: „L’homme sauvage d’Ombreuse (Rép. Génoise). Vit seulement sur les arbres“. Бяха го представили като някакво свирепо същество, цялото покрито с мъх, с дълга брада и дълга опашка, което яде скакалец. Тази фигура беше отпечатана сред чудовищата, между хермафродита и сирената.

Предвид нелепите фантазии от този род аз обикновено внимавах да не разкривам, че дивакът е мой брат. Но го огласих гръмко, когато в Париж бях поканен на прием в чест на Волтер. Старият философ седеше на едно кресло, ухажван от цял рояк дами, безгрижен като младенец и бодлив като таралеж. Когато разбра, че идвам от Омброза, се обърна към мен:

— C’est chez vous, mon cher Chevalier, qu’il y a ce fameux philosophe qui vit sur les arbres comme un singe?.