Читать «Нашите предци» онлайн - страница 130

— Adios, Урсула, бъди щастлива! — извика Козимо, докато силом я мъкнеха към потеглящата вече каляска.

Избухна радостен лай. Дакелът Отимо Масимо, който през целия престой на господаря си в Оливабаса беше показвал с ръмжене своето недоволство — вероятно озлобен от постоянните свади с котките на испанците, — сега отново бе щастлив. Подгони, но на шега няколко котки, забравени по дърветата, които настръхнаха и изфучаха срещу него.

Кой на кон, кой в каляска, кой в ландò, изгнаниците заминаха. Пътят опустя. Върху дърветата на Оливабаса остана само моят брат. По клоните тук и там още висяха някое и друго перо, някоя панделка или дантела, която се поклащаше от вятъра, или ръкавица, чадърче с ресни, ветрило, ботуш с шпора.

XIX

Беше лято с ярки пълнолуния, огласяно от квакане на жаби и писукане на чинки, когато баронът се появи отново в Омброза. Изглеждаше като неспокойна птичка: скачаше от клон на клон, пъхаше си носа навсякъде, мрачен, смутен.

Скоро се пусна слух, че някоя си Кекина от другата страна на долината бе негова любовница. Момичето живееше в отдалечена къща с глухата си леля, а един маслинов клон се бе надвесил над прозореца й. Безделниците на площада обсъждаха дали е вярно, или не.

— Видях ги, тя на перваза, той на клона. Той разтваряше ръце като прилеп, а тя се смееше!

— В уречен час той скача долу!

— Да бе, нали се е заклел да не слиза от дърветата през целия си живот.

— Ами, както е определил правилата, може да определи и изключенията…

— Е, ако започне с изключенията…

— Не, казвам ви: тя скача от прозореца на маслиновото дърво!

— А как го правят? Сигурно е ужасно неудобно…

— Аз твърдя, че никога не са се докосвали. Той ли я ухажва, тя ли го подмамва… Но той от там не слиза…

Да, не, той, тя, первазът, скокът, клонът — споровете нямаха край. И сега женихите и съпрузите изпитваха безпокойство, ако техните годеници или съпруги вдигнеха очи към някое дърво. Жените, от своя страна, щом се срещнеха, почваха: „Шу-шу-шу“. За кого клюкарстваха? За него.

Кекина или не Кекина, брат ми имаше своите любовни похождения, без изобщо да слиза от дърветата. Видях го веднъж да тича по клоните, понесъл един дюшек със същата непринуденост, с която нарамваше пушки, въжета, брадви, седла, съдове за вода, паласки.

Някоя си Доротея, жена със свободно поведение, ми призна, че се срещнала с него по своя инициатива, и не за пари, а от любопитство.

— И как беше?

— Ами останах доволна…

Друга, на име Зобеида, ми разказа, че сънувала „катерещия се мъж“ (така го наричаше), и този сън бе толкова подробен и достоверен, та си помислих, че всичко това го е преживяла наяве.

Разбира се, аз не знам как са ставали тези истории, но Козимо, изглежда, имаше голям чар и се харесваше на жените. Откакто поживя с испанците, започна да се грижи повече за себе си и престана да броди, загърнат в кожи като мечка. Носеше панталони, фрак и цилиндър, по английски маниер, бръснеше се и грижливо поддържаше перуката си. По облеклото му можеше безпогрешно да се отгатне дали отива на лов, или на интимна среща.