Читать «Нашите предци» онлайн - страница 13

— Оу-оу-оу!.. Тц-тц-тц! — както когато се приказват неуместни работи.

И за да смени темата, започваше да разказва за пътешествията на капитан Кук. Веднъж пробвах да го питам как, според него, дори така осакатен, вуйчо успява да е още жив, но англичанинът не се сети да отговори друго освен своето:

— Оу-оу-оу!.. Тц-тц-тц!

Изглеждаше сякаш от гледна точка на медицината случаят на вуйчо не будеше никакъв интерес у доктора и аз започвах да си мисля, че Трелони бе станал лекар по настояване на семейството си или от корист, а самата наука всъщност никак не го касае. Може би кариерата му на бордови лекар се дължеше главно на неговата картоиграческа дарба, заради която най-прочути мореплаватели — пръв сред тях капитан Кук — даваха мило и драго да им стане партньор в играта.

Една нощ доктор Трелони ловеше с мрежата си блуждаещи огньове в нашето старо гробище, когато пред него изникна Медардо от Тералба, повел коня си на паша сред паметниците. Докторът много се обърка и изплаши, но виконтът приближи до него и попита с ужасно заваленото произношение на преполовената си уста:

— Нощни пеперуди ли търсите, докторе?

— Оу, милорд — отвърна докторът с треперлив гласец, — оу, оу, не точно пеперуди, милорд… Блуждаещи огньове, ако се сещате… блуждаещи огньове…

— Аха, как да не се сещам. И аз съм се чудил откъде се вземат.

— От доста време, с ваше разрешение, изследвам тъкмо техния произход, милорд… — рече Трелони, поуспокоен от доброжелателния тон.

Усмивка сгърчи ръбестото полулице на Медардо с опъната по черепа кожа.

— Като учен вие заслужавате поощрение — му каза. — Жалко, че това гробище, каквото е занемарено, не е добра среда за блуждаещите огньове. Обаче аз ви обещавам още утре лично да взема мерки да ви улесня с всичко, което ми е по силите.

Следващият ден бе традиционно посветеният на въздаването на справедливост и виконтът осъди на смърт десетина селяни, защото, според неговите сметки, не били предали целия дял от полагаемия се на замъка свой добив. Мъртъвците бяха погребани в частта с общите гробове и гробището взе всяка нощ да бълва голямо обилие от огънчета. Доктор Трелони беше ужасèн от подобно поощрение от страна на виконта, но не можеше да не признае, че е от голяма полза за изследванията му.

При тези трагични обстоятелства майстор Пиетрокиодо отдавна се беше усъвършенствал в изкуството да гради бесилки — неговите произведения се превръщаха в шедьоври на дърводелството и механиката, при това не само бесилките, а и стойките за бичуване, колелата за разтягане и другите инструменти за изтезание, с които виконт Медардо изтръгваше признания от обвиняемите. Аз често се навъртах из работилницата на Пиетрокиодо, понеже беше истинско удоволствие да го гледа човек с каква вещина и хъс работи. Но едно не спираше да тормози сърцето на седларя — заниманието му бе да произвежда ешафоди за невинни. „Как да направя така — блъскаше си главата той, — че да ми поръчат нещо не по-малко сложно, но с друга цел? И какви могат да са новите механизми, които бих създавал на драго сърце?“ Но тъй като не намираше отговор за тези главоблъсканици, се опитваше да ги пропъди от ума си и се надъхваше да направи възможно най-красивите и изобретателни конструкции.