Читать «Нашите предци» онлайн - страница 115

Козимо чакаше, готов с пръст на спусъка, ала не стреля. Този път всичко беше различно. След кратки преговори двама от пиратите на брега направиха знаци към гемията. Другите започнаха да разтоварват стока: бъчви, сандъци, бали, чували, дамаджани, тарги, огъващи се от пити сирене. Появиха се други гемии. Цяла редица носачи с чалми се проточи по плажа, предшествана от нашия управител. Той ги водеше, като пристъпваше неуверено към една пещера сред крайбрежните скали. Там маврите складираха всичката стока, без съмнение плод на последните им пиратски набези.

Защо я свалиха на брега? По-късно всичко стана ясно. Мохамеданските гемии трябвало да хвърлят котва в нашите пристанища за законни търговски сделки, каквито непрекъснато се сключваха между тях и нас въпреки грабежите. Гемиите трябвало да бъдат претърсени на митницата, та затова се наложило да скрият ограбените стоки на сигурно място, за да си ги вземат, когато поемат по обратния път. По този начин мохамеданските кораби щяха да дадат доказателство, че нямат нищо общо с последните грабежи, и да заздравят нормалните връзки със страната.

Всички тези машинации се изясниха по-късно. В момента Козимо не си задаваше въпроси. Имаше пиратско съкровище, скрито в една пещера, пиратите се бяха качили на гемиите и го бяха оставили там, трябваше колкото се може по-скоро да бъде завладяно. На първо време брат ми реши, че е добре да отиде да събуди търговците от Омброза. Навярно те бяха законните собственици на стоките. Но Козимо веднага си спомни за своите приятели въглищарите, които страдаха от глад в гората заедно със семействата си. Не се подвоуми. Изтича по клоните на дърветата право към местата, където край сивите площадки с отъпкана пръст въглищарите спяха в примитивни колиби.

— Бързо, елате всички! Открих съкровището на пиратите!

Под платнищата и покривите на сламените колиби се чуха тропот, пуфтене, ругатни и най-накрая учудени възклицания и въпроси.

— Злато? Сребро?

— Не видях добре… — каза Козимо. — По миризмата бих казал, че има голямо количество пушена риба и овче сирене.

При тези негови думи всички мъже в гората се надигнаха. Който имаше пушка, си я взе. Другите грабнаха брадви, шишове, белове или лопати, но най-вече носеха съдове, за да слагат вътре неща, мъкнеха дори изпочупени кошове за въглища и черни чували. Отправи се голяма процесия. Жените слизаха с празни кошници на глава. Децата, накачулени с чували, държаха факли. Козимо ги предвождаше, като минаваше от боровете към маслините и от маслините към крайморските пинии.

Вече завиваха край остра крайбрежна скала, зад която се откриваше пещерата, когато в короната на изкривена смоковница се появи бялата сянка на един пират. Той вдигна ятаган и нададе вик за тревога. С няколко скока Козимо се прехвърли на клона над него, мушна го с шпагата в задника и онзи се хвърли надолу по урвата.

В пещерата имаше съвещание на пиратски главатари. По време на оживеното разтоварване Козимо не беше забелязал, че бяха останали вътре. Като чуха вика на часовоя, излязоха и се видяха заобиколени от цяла орда мъже и жени с черни от сажди лица, с качулки от чували, въоръжени с лопати. Пиратите вдигнаха ятагани и се хвърлиха напред, за да си отворят път. Въглищарите нададоха възгласи на своя диалект, чу се „иншаллах“ и битката започна.