Читать «Нашите предци» онлайн - страница 114

Сега старецът навярно беше им разказал всичко, което знаеше, защото се обърна и си тръгна незабавно, а пиратите се качиха на гемията и отново изчезнаха в тъмното море. Разговорът бе протекъл бързо, което подсказваше, че е нещо обичайно. Кой знае от колко време мюсюлманите правеха засади благодарение на сведенията, почерпани от нашия управител!

Козимо остана на пинията, неспособен да се откъсне от пустото крайбрежие. Духаше вятър. Вълните блъскаха скалите. Дървото скърцаше, а брат ми тракаше със зъби не от студения въздух, а поради хлада, който изпита от печалното откритие.

Значи, кроткият и тайнствен старик, когото от деца смятахме за вероломен и когото Козимо вярваше, че се е научил малко по малко да цени и разбира, се разкри като предател, недостоен за прошка… Този неблагороден човек желаеше злото на страната, която го бе приютила като отрепка след живот, пълен с грешки… Защо? До такава степен ли го влече носталгията по онези страни и ония хора, сред които трябва да е бил за известно време щастлив? Или таеше жестока злоба срещу нашата страна, в която всяка хапка навярно е имала вкус на унижение? Козимо беше раздвоен между подтика да изтича, да обади за козните на шпионина, та да спаси товарите на нашите търговци, и мисълта за болката, която ще изживее нашият баща поради необяснимата си привързаност към този особен индивид. Той вече си представяше сцената. Окованият рицар между стражите сред шпалир от омброзианци, които го кълнат, отведен на площада. Слагат му клупа на шията и го бесят. След траурното бдение над Джан дей Бруги Козимо се бе заклел никога да не присъства на смъртно наказание. И ето че сега трябваше да бъде арбитър за смъртната присъда на човек, който може би беше наш чичо.

Цяла нощ и на следващия ден се измъчва от тази мисъл. Минаваше вихрено от клон на клон. Риташе, повдигаше се на ръце, хлъзгаше се надолу по стволовете, както правеше винаги когато беше обзет от някоя мисъл. Най-накрая взе решение: ще избере среден път. Ще изплаши пиратите и стареца, за да: преустановят недостойните си връзки, без да има нужда да се намесва правосъдието. Ще се притаи на онази пиния през нощта с три или четири заредени пушки (вече си беше доставил цял арсенал за различните видове лов). Когато рицарят се срещне с пиратите, Козимо ще започне да стреля с пушките една след друга. Като чуят тази стрелба и куршумите изсвирят над главите им, пиратите и чичото ще се разбягат на различни страни. Рицарят, който съвсем не беше смел човек, ще се уплаши, че е разпознат, ще разбере със сигурност, че някой вече следи дали се устройват срещи на плажа, и не ще поднови контактите си с чуждите екипажи.

И наистина Козимо прекара цели две нощи на пинията със запънати пушки. Нищо не се случи. На третата нощ ето ти го стареца с феса. Ситнеше, като се спъваше по камънаците на брега. Той даде сигнал с фенера, гемията акостира, слязоха моряци с чалми.