Читать «Нашите предци» онлайн - страница 113

Итало Калвино

Историята, която сега ще предам, бе разказана от Козимо в много различни версии. Ще изложа най-богатата на подробности и най-логичната. Макар да е вярно, че брат ми прибавяше доста измислени от него неща, разказвайки своите приключения, то аз поради липса на други източници се старая винаги буквално да се придържам към думите му.

И тъй, веднъж Козимо, който от стоене на пост по време на пожарите бе добил навика да се събужда нощем, зърна някаква светлина да слиза към долината. Проследи я безшумно със своите котешки стъпки по клоните и видя Енеа Силвио Карега, който крачеше чевръсто с фес и роба с фенер в ръка.

Защо обикаляше в тоя час рицарят адвокат, който беше свикнал да си ляга с кокошките? Козимо тръгна след него. Внимаваше да не вдига шум, макар да знаеше, че когато Карега върви устремно, е глух и вижда само на педя пред носа си.

По кози пътеки рицарят адвокат стигна до морския бряг на каменист плаж. Започна да разклаща фенера. Нямаше луна, в морето нищо не се виждаше освен пяната на най-близките вълни. Козимо остана на малко отдалечена от брега пиния, защото там растителността вече се разреждаше, но бе достатъчно близо, за да види на пустия бряг стареца с високия фес да разклаща фенера към мрака на морето. В отговор из тъмата се появи друга светлина на фенер. Тя бе неочаквано близо. Внезапно изникна малко корабче, различно от тукашните — с квадратно тъмно платно и весла. Стигна до брега.

При трептящата светлина на фенерите Козимо съзря мъже с чалми. Неколцина останаха в гемията, като я задържаха до брега с отривисти тласъци на греблата. Други слязоха. Те имаха широки червени и бухнали панталони и лъскави ятагани, втъкнати в поясите. Козимо напрягаше уши и очи. Старецът и берберите ломотеха помежду си на език, който не се разбираше. Въпреки това от време на време на брат ми му се струваше, че долавя нещо от смисъла. Без съмнение това беше известната лингва франка, на която говореха в левантинските пристанища. Козимо чуваше по някоя дума от нашия език, на която Енеа Силвио наблягаше, като я омесваше с други неразбираеми думи. Нашите бяха имена на кораби, всеизвестни названия на шхуни или бригантини, принадлежащи на корабовладелци от Омброза, които правеха курсове между нашето и други пристанища. Не беше нужно много, за да се разбере какво казваше рицарят. Той информираше пиратите за дните на пристигането и тръгването на корабите от Омброза, за товара, който носеха, за курса, за оръжието, с което разполагаха на борда.