Читать «Нашите предци» онлайн - страница 116

Въглищарите бяха повече, но пиратите бяха по-добре въоръжени. В същото време известно е, че срещу ятаганите няма по-добро оръжие от лопатата. Данг-данг — и мароканските остриета отскачаха, назъбени като триони. От своя страна пушките вдигаха пукотевица и пушек и нищо повече. Някои от пиратите, най-вероятно офицери, имаха хубави на вид пушки, целите гравирани, но в пещерата кремъците се бяха навлажнили и правеха засечка. Най-съобразителните от въглищарите нанасяха зашеметяващи удари с лопати по главите на пиратите, за да им вземат пушките, ала поради чалмите ударите достигаха до мюсюлманите омекотени като през възглавница. По-удобно беше да ги блъскат с коляно в корема, защото пъповете им бяха голи.

Като видяха, че единственото достъпно оръжие в изобилие бяха камъните, въглищарите взеха да ги замерват. От своя страна и маврите започнаха да хвърлят камъни и най-после с помощта на камъните битката придоби определен облик, но тъй като въглищарите се мъчеха да влязат в пещерата, все по-силно привлечени от миризмата на пушената риба, а мохамеданите се стремяха да избягат към гемията, останала до брега, между двете враждуващи страни липсваха мотиви за истинско сражение.

По едно време въглищарите се устремиха в атака, която им откри входа на пещерата. Мохамеданите все още устояваха под ситна градушка от камъни. Тогава видяха, че пътят към морето е свободен. Защо трябваше да се съпротивляват повече? По-добре беше да вдигнат платното и да си вървят.

Като стигнаха лодката, трима пирати — и тримата благородни офицери, разгънаха платното. С един скок от пиния, надвесена над морето, Козимо се хвърли върху мачтата, хвана се за най-горния рей, закрепи се здраво с колене и измъкна шпагата. Тримата пирати вдигнаха ятагани. Цепейки въздуха наляво и надясно, брат ми държеше в шах и тримата. Все още допряната до брега лодка се навеждаше ту на едната, ту на другата страна. Появи се луната. В миг проблеснаха мохамеданските остриета и шпагата, подарена от барона. Брат ми се плъзна надолу по мачтата и заби шпагата в гърдите на единия пират, който падна през борда. Бърз като гущер, Козимо пак се изкатери, успявайки да парира на два пъти замаха на другите. После се спусна още веднъж и наниза втория, изкачи се отново, последва кратка схватка с третия и накрая го прободе.

Тримата мохамедански офицери лежаха проснати във водата наполовина навън, с бради, пълни с водорасли. Другите пирати при изхода на пещерата бяха зашеметени от удари с камъни и лопати. Все още покаченият на мачтата Козимо се оглеждаше победоносно, когато от пещерата изскочи като котка със запалена опашка рицарят адвокат. Дотогава се беше крил там. Изтича по плажа с наведена глава, блъсна лодката, като я отдалечи от брега, хвърли се в нея, грабна веслата и с все сили започна да гребе навътре.