Читать «Нашите предци» онлайн - страница 101

Сега Козимо, вечно притискан от исканията на разбойника, беше принуден да се обърне към други снабдители, тъй като не му бяха достатъчни книгите, набавяни от мене. Запозна се с един търговец на книги, евреин, някой си Орбеке, който му даваше и многотомни издания. Козимо отиваше да му чука по прозореца от един рожков, който спускаше клони натам, и му подаваше в замяна на томовете току-що уловени зайци, яребици и дроздове.

Ала Джан дей Бруги си имаше собствен вкус. Не можеше да му се дава ей тъй, каква да е книга. Ако това се случеше, на другия ден той се връщаше при Козимо да му я смени. Брат ми беше на възраст, когато човек започва да изпитва удоволствие от по-сериозно четиво, но бе принуден да внимава, откак Джан дей Бруги му донесе обратно „Приключенията на Телемах“, като го предупреди, че ако друг път му предложи такава скучна книга, ще му пререже дървото.

Затова Козимо реши да отделя книгите, които искаше да чете сам с необходимото спокойствие, от онези, дето си набавяше само за да ги заема на разбойника. Какво ти спокойствие? Трябваше да хвърля по един поглед на всички книги, защото Джан дей Бруги ставаше все по-взискателен и недоверчив. Преди да вземе книгата, искаше първо брат ми да му разкаже накратко сюжета й. Тежко му, ако го уловеше в недобросъвестност! Брат ми се опита да му пробута любовни романчета, а разбойникът пристигна бесен да запита дали ги е взел за някаква си женичка. Козимо не можеше никога да отгатне какво му беше по вкуса.

Изобщо заради Джан дей Бруги, който му висеше на главата, четенето, с което се развличаше по час-два, стана главно негово занимание, смисъл на целия му ден. В резултат на увлечението, с което непрекъснато преглеждаше томове, изработваше си мнение за тях и ги сравняваше поради необходимостта да се запознава с все нови книги за Джан дей Бруги и растящата нужда да чете за себе си, Козимо бе обзет от такава страст към литературата и човешкото знание, че не му стигаха часовете от изгрева до залеза за всичко, дето желаеше да прочете, и когато се спуснеше мракът, продължаваше на светлината на фенер.

Накрая откри романите на Ричардсън. На Джан дей Бруги те допаднаха. Щом свършеше някой том, искаше друг. Орбеке достави цяла купчина книги. Разбойникът имаше какво да чете цял месец. Като си осигури мир и спокойствие, Козимо се нахвърли на „Животоописанията“ на Плутарх.

През това време Джан дей Бруги се валяше в своето леговище. Косите му бяха щръкнали, пълни със сухи листа, полепнали и по набръчканото чело. Зелените му очи се зачервяваха поради усилието да се взира. Той четеше и четеше, като бясно движеше челюстта си при сричането и държеше високо пръст, намокрен със слюнка, винаги готов да прехвърли страницата. Докато четеше Ричардсън, едно умонастроение, което отдавна дремеше в душата му, започна да го терзае. Обзе го желание за дни, изпълнени с установени домашни навици, за връзка с роднини, за семейни чувства, за добродетели, за неприязън към злите и порочните. Всичко, което го заобикаляше, повече не го интересуваше или будеше у него отвращение. Не излизаше вече от бърлогата си, освен за да изтича до Козимо и да смени тома, особено когато попаднеше на многотомен роман и увисваше по средата на разказа. Живееше си тъй усамотен, без да си дава сметка за бурята от неприязнени настроения, която се надигаше срещу него сред жителите на гората. Някога те бяха негови доверени съучастници, но сега им беше дотегнало някакъв си бездеен разбойник, който при това привлича към себе си цялата сган от стражи, да им се мотае в краката.