Читать «Нашите предци» онлайн - страница 102

Допреди време всички от околността, които имаха да уреждат сметки с правосъдието и за дреболии (като обичайните дребни кражби на скитниците калайджии), и за истински престъпления (на негови побратими, търсени от закона), се бяха обединили около него. За всяка кражба или грабеж тези хора се ползваха от неговия авторитет и опит, прикриваха се зад неговото име, което летеше от уста на уста, а оставяше тях в сянка. Дори и ония, които не вземаха участие в престъпните набези, се възползваха от тях по някакъв начин, когато грабежите бяха сполучливи, защото гората се изпълваше с откраднати вещи и контрабандна стока от всякакъв вид. Плячката трябваше да се преправи и препродаде и за всеки, който се навърташе в гората, се намираше нещичко, с което да върти търговийка. А ония, които грабеха за своя сметка, без знанието на Джан дей Бруги, използваха неговото всяващо ужас име, за да плашат нападнатите и тъй да добиват повече. Хората живееха в страх. В лицето на всеки непрокопсаник виждаха Джан дей Бруги или някой от неговата банда и бързаха да развържат кесиите си.

Тези хубави времена бяха траяли дълго. Джан дей Бруги бе разбрал, че може да преживява и на чужд гръб. Тъй малко по малко беше изкуфял. Въобразяваше си, че всичко продължава както преди, но настроението се беше сменило и неговото име не събуждаше вече никакво уважение.

Кому беше нужен сега Джан дей Бруги? Стоеше скрит с насълзени очи да чете романи, не нападаше, не доставяше вещи, в гората никой не можеше да си върши работата. Всеки ден идваха стражи да го търсят и щом им се стореше, че някой нещастник има подозрителен вид, го замъкваха в дранголника. Ако към това се прибави и наградата, която беше определена за главата му, ще стане ясно, че дните на Джан дей Бруги бяха преброени.

Двама други разбойници, двама младежи, които той беше направил хора, не можеха да се примирят, че губят такъв добър главатар на банда. Те се опитаха да му дадат възможност да се реабилитира. Наричаха се Угачо и Бел Лоре и като малки момчета бяха участвали в бандата на крадците на плодове. Сега, вече младежи, бяха станали разбойници по пътищата.

И тъй, те дойдоха при Джан дей Бруги в неговата пещера. Той четеше там, излегнат върху сламата.