Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 8

* * *

— Дълго не се върна в магазина — казах на Рут.

Отвън снегът е покрил стъклото и продължава да вали. Според канала за времето вече трябваше да е спрял, но въпреки чудесата на съвременните технологии прогнозите за времето не са безпогрешни. Още една причина каналът да ме интригува.

— Мама купи шапката. Нямахме пари за друго.

— Но си ме харесала.

— Не. Ушите ти бяха твърде големи. Харесвам деликатни уши.

Права е за ушите ми. Големи са и стърчат като татковите, но за разлика от него аз се срамувам от тях. Когато бях малко момче — на девет или на десет — взех плат от магазина, изрязах дълга ивица и цяло лято спах с лентата, увита около главата ми. Надявах се ушите ми да прилепнат към скалпа. Мама сякаш не забелязваше, когато надникваше в стаята ми, но понякога чувах татко да й шепне почти обидено: „Ушите му са като моите. Какво ми е на ушите?“.

Разказах историята на Рут малко след сватбата и тя се разсмя. Оттогава ме подкачаше понякога, но шегите й никога не звучаха подло.

— Мислех, че харесваш ушите ми. Така ми каза, когато ги целуна.

— Харесах лицето ти. Имаш мило лице, а ушите ти вървят с него. Просто не исках да те обидя.

— Мило лице?

— Да. С благи очи, сякаш виждаш само доброто у хората. Забелязах го, макар да не смееше да ме погледнеш.

— Събирах смелост да поискам разрешение да те изпратя до вкъщи.

— Не — поклаща глава тя. Образът й е замъглен, но гласът й е звънлив и младежки както тогава, когато я срещнах. — Виждах те често в синагогата, но нито веднъж не ме заговори. Дори те чаках понякога, но ти ме подминаваше безмълвно.

— Не говореше английски.

— Вече разбирах това-онова и знаех няколко думи. Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря: „Добре, Айра. Ще дойда с теб“.

Произнесе го с акцент. Като виенчанка — меко и мелодично. Напевно. С годините акцентът й избледня, но никога не изчезна напълно.

— Родителите ти нямаше да позволят.

— Мама щеше да се съгласи. Харесваше те. Майка ти й казала, че ще наследиш магазина.

— Знаех си! Винаги съм подозирал, че се омъжи за мен заради парите.

— Какви пари? Ти нямаше пари. Ако исках да се омъжа за богаташ, щях да предпочета Дейвид Ъпстейн. Баща му имаше текстилен завод. Живееха в имение.

Това също бе традиционна шега в семейството ни. Мама бе казала истината, но си даваше сметка, че никой не забогатява от един магазин. От самото начало, та до края — докато го продадох и се пенсионирах — той си остана дребен бизнес.

— Помня как ви виждах в сладкарницата на отсрещния тротоар. През лятото с Дейвид се срещахте почти всеки ден.