Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 7

Мама винаги работеше с татко, въпреки че рядко се появяваше пред клиентите. По онова време мъжете — а клиентите ни бяха предимно мъже — очакваха да им помага друг мъж: и за избора, и за прекрояването на костюмите. Мама обаче държеше вратата на склада отворена, за да вижда клиентите. Длъжен съм да отбележа, че мама владееше до съвършенство занаята си. Татко подръпваше, наместваше и отбелязваше необходимите корекции, но само с един поглед мама преценяваше дали да се съобрази с отметките му. Представяше си клиента в готовия костюм и как трябва да изглежда всеки ръб и всеки шев. Татко го разбираше и затова слагаше огледалото така, че тя да го вижда. Други мъже биха се уплашили, но татко се гордееше с нея. Житейските му правила повеляваха съпругата да е по-умна от мъжа си.

— Спазих го и ти се постарай да го спазиш — поучаваше ме той. — Защо да мислиш само ти?

Честно казано, мама наистина бе по-умна от татко. Така и не се научи да готви — беше от жените, които не бива да бъдат допускани в кухнята — но говореше четири езика и цитираше Достоевски на руски. Свиреше класически творби на пиано. Учила във Виенския университет, когато студентките били рядкост. Татко, от друга страна, не бе посещавал колеж. И той като мен започнал от малък да работи в магазина на баща си. Най-много го биваше с цифрите и с клиентите. И пак като мен видял съпругата си за пръв път в синагогата скоро след като пристигнала в Грийнсбъро.

Тук обаче приликите свършват, защото често съм се питал дали родителите ми са били щастливи заедно. Лесно е да се посочи, че тогава времената са били други и не толкова любовта, колкото практичните съображения диктували избора на партньор. Не твърдя, че не бяха подходящи един за друг в много отношения. Родителите ми се разбираха добре и нито веднъж не съм ги чувал да се карат. Често съм се чудил обаче дали изобщо са били влюбени. Не ги видях нито веднъж да се целуват, неудобно им беше сякаш дори да се държат за ръце. Вечер татко попълваше счетоводната книга на кухненската маса, а мама седеше в дневната, разтворила книга в скута. По-късно, когато родителите ми се пенсионираха, а аз поех магазина, се надявах да се сближат. Мислех, че ще пътешестват заедно и ще разглеждат забележителности, но след първото посещение на Йерусалим татко винаги пътуваше сам. Всеки заживя своя живот, отдалечиха се отново и пак се отчуждиха. Когато наближиха осемдесетте, ми се струваше, че вече са изчерпали всички думи. Часове наред стояха в една и съща стая, без да си проговорят. Когато с Рут им гостувахме, обикновено отделяхме внимание първо на единия, а сетне на другия, а после в колата тя ме стискаше за ръката, сякаш си обещава да не стигнем дотам.

Рут винаги се тревожеше за отношенията им повече отколкото те самите се безпокояха. Родителите ми явно не изпитваха желание да хвърлят мост над бездната между тях. Чувстваха се удобно в собствените си светове. С годините татко се сближаваше все повече с потеклото си, а мама се запали по градинарството и по цели дни садеше цветя в задния двор. Татко обичаше да гледа уестърни и вечерните новини, а мама — да чете книги. И, разбира се, те винаги се интересуваха от художествените творби, които с Рут колекционирахме — изкуството, което в крайна сметка ни направи богати.