Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 39

Както каза София, сигурно беше луд.

Надникна през кухненския прозорец и забеляза как майка му снове из стаята. Почуди се кога ли отношенията им ще се нормализират. През последните седмици тя привършваше закуската си, преди той да се появи, очевидно за да не се налага да разговаря с него. Използваше присъствието му, за да му покаже колко е разстроена, а за да почувства тежестта на мълчанието й, си отнасяше чинията и го оставяше сам на масата. Преди всичко се опитваше да му вмени чувство за вина. Би могъл да закусва в малката си къща — построи я сам от другата страна на горичката — но от опит знаеше, че лиши ли я от възможностите й, ще влоши още повече положението. Тя щеше да го заговори. Рано или късно. Знаеше го.

Крачейки по напуканите циментови плочки, той огледа мястото. Покривът беше здрав — смени го преди две години, но къщата плачеше за нова боя. За жалост се налагаше първо да изшкури всички дъски, което щеше да утрои времето за боядисване — време, с което не разполагаше. Фермата бе строена в края на деветнайсети век и през годините бе пребоядисвана толкова пъти, че пластовете боя сигурно бяха по-дебели от гредите. Сега се лющеха навсякъде, а гредите под стряхата гниеха. Някой ден трябваше да се заеме и с тях.

Влезе в тясното антре и си избърса краката върху рогозката. Вратата на кухнята се отвори с обичайното проскърцване и го лъхна познатата миризма на бекон и пържени картофи. Надвесена над печката, майка му разбъркваше яйцата в тигана. Печката беше нова — подари й я за Коледа преди година — но бюфетите бяха връстници на къщата, а плотът не беше сменян, откакто го помнеше. Както и балатума на пода. Дъбовата маса, изработена от дядо му, бе потъмняла. Разпалените цепеници в древната печка в далечния ъгъл излъчваха топлина. Напомни си да насече още дърва за огрев. Студените дни наближаваха и сайвантът трябваше да се зареди. Печката топлеше не само кухнята, но и цялата къща. Реши да се захване веднага след закуската, преди София да дойде.

Окачи шапката си на закачалката и забеляза колко изморена изглежда майка му. Нищо чудно — докато той хранеше Кон и го оседлаваше, за да нагледа стадото, тя бе почистила обора и кокошарника.

— Добро утро, мамо — поздрави я, като се постара гласът му да прозвучи спокойно, и застана пред мивката да си измие ръцете. — Да ти помогна ли?

— Готово е — отвърна тя, без да го поглежда. — Сложи няколко филийки в тостера. На плота зад теб е.

Той пусна хляба в тостера и си наля кафе. Майка му стоеше с гръб към него, но излъчваше същите чувства, с каквито навикна през последните седмици. „Измъчва ли те съвестта, лоши сине. Аз съм ти майка. Не те ли интересува мнението ми?“

„Не ми е безразлично, разбира се — помисли си той. — Затова съм тук.“