Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 35

— Едва се сдържах да не те целуна.

— Не е вярно — възразява тя. — Не би го направил пред родителите ми.

Права е, разбира се. Отстъпих назад, за да я поздравят първи. После, след няколко минути, приближих до нея. Рут прочита мислите ми.

— Онази вечер татко най-сетне разбра какво намирам у теб. По-късно ми каза как установил, че си не само трудолюбив и добър, но и джентълмен.

— Ала продължаваше да смята, че не съм достоен за теб.

— Всички бащи мислят, че няма мъж, достоен за дъщерите им.

— Освен ако мъжът не е Дейвид Ъпстейн.

— Да — отвръща шеговито тя.

Усмихвам се, макар през тялото ми отново да преминава мълния.

— На вечерята не можех да откъсна очи от теб. Беше много по-красива, отколкото те помнех.

— Но пак бяхме непознати — прекъсва ме тя. — Отначало разговорът не течеше гладко както през предишното лято. Докато не тръгнахме към къщи.

— Преструвах се на непристъпен.

— Не, беше си същият. И същевременно изглеждаше променен. Беше възмъжал през годината, в която бяхме разделени. Дори за пръв път ме хвана за ръката. Помня, защото ръката ми изтръпна, а после ти спря, погледна ме и разбрах какво ще се случи.

— Целунах те… За лека нощ.

— Не — гласът на Рут прозвучава дълбоко, съблазнително. — Целуна ме, но не за лека нощ. Усетих обещанието, че винаги ще ме целуваш така.

* * *

Спомням си този миг — устните й върху моите, вълнението и вълшебното чувство, че я прегръщам. Светът обаче внезапно се завърта. Все едно съм сам в полудяла въртележка. Рут вече не е в обятията ми. Главата ми се притиска силно към волана, примигвам бързо, за да спра въртопа. Жаден съм. Сигурен съм, че глътка вода ще ми помогне. Ала няма вода и аз се предавам. Шеметният свят почернява.

* * *

Събуждам се и светът бавно се намества. Присвивам очи в мрака, но Рут вече не седи до мен. Отчаяно закопнявам да се върне. Съсредоточавам се, опитвам се да си я представя живо, но не успявам. Гърлото ми гори.

Връщам се назад и признавам, че тя е права за преображението ми. През онова лято светът се промени и аз разбрах колко ценен е всеки миг с нея. Войната бушуваше навсякъде. Япония и Китай воюваха от четири години, а през 1941 Вермахтът бе сразил и Югославия и Гърция. Африканският корпус на Ромел бе изтикал англичаните в Египет и застрашаваше Суецкия канал. Немските панцери и пехота се готвеха да нахлуят в Русия. Питах се докога ще продължи изолацията на Америка.

Никога не съм искал да ставам войник, мразех битките, но обичах страната си и често се питах на какво ли уродливо бъдеще ни обрича войната. Не само аз се опитвах да осмисля променения свят. През лятото татко изчиташе по два-три вестника всеки ден и непрекъснато слушаше радио. Мама се включи като доброволка в „Червения кръст“. Родителите на Рут бяха още по-уплашени. Често ги сварвах да си говорят шепнешком край масата. От месеци нямаха вести за роднините си. Заради войната, казваха някои. Ала дори в Северна Каролина плъзнаха слухове за случващото се с евреите в Полша.