Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 3

Ала навярно няма да се стигне дотам. Някой ще забележи следите от гуми по шосето, насочващи се право към стръмнината. Ще спре и ще подвикне надолу, ще включи фенерче и ще види колата. Не е нещо невероятно, случва се. Вали сняг и хората карат бавно. Все някой ще ме намери. Длъжни са.

Нали?

* * *

Може би не.

Продължава да вали. Дъхът ми излиза на облачета като на дракон, а тялото вече ме боли от студа. Можеше да е по-зле. Понеже беше студено, когато излизах, се облякох топло: с две ризи, пуловер, ръкавици и шапка. Колата е под ъгъл — с предницата надолу. Не съм махнал колана, който ме придържа, но главата ми е облегната на волана. Въздушната възглавница се отвори, разпръсквайки бял прахоляк и лютива миризма на барут. Не е удобно, но се справям.

Тялото ми обаче тупти. Въздушната възглавница май не проработи правилно, понеже главата ми се блъсна в кормилото и изпаднах в безсъзнание. Не знам колко време съм бил така. Раната на главата ми кърви, а костите на дясната ми ръка а-ха да изскочат през кожата. Ключицата и рамото ми пулсират. Страхувам се да помръдна. Повтарям си, че може да е по-зле. Вали, но навън не е много студено. През нощта температурата ще падне до около нулата, но през деня ще се покачи до десет градуса. Ветровито е, поривите на вятъра стигат до сто и шейсет километра в час. Утре, неделя, ще се разрази още по-силна буря, но от понеделник времето ще започне да омеква. Дотогава студеният фронт ще е отминал и вятърът ще стихне. Във вторник температурата ще е петнайсет градуса.

Знам го, защото гледам метеорологичния канал. Не е толкова потискащ колкото новините и ми е интересен. Не съобщават само прогнозата за времето. Има програми за климатични бедствия. Гледал съм филми как хора били в банята, когато торнадо изтръгнало къщата им от основите. Слушал съм разкази на хора, спасени от наводнение. По канала за времето винаги показват оцелели от бедствията, защото иначе не биха могли да ги интервюират. Харесва ми да знам предварително, че хората са невредими. Миналата година даваха филм за пътници, изненадани от снежна буря в Чикаго. Връщали се от работа, но завалял такъв сняг, че затворили пътищата и колите останали сред преспите. Не помръднали осем часа, а температурите рязко се понижавали. Разказваха главно за двамина, изненадани от виелицата, но най-много се учудих, че не са били подготвени. И двамата едва не замръзнали. Признавам, че се смаях. В Чикаго редовно вали сняг, хората са свикнали с виелиците, които се спускат от Канада. Би следвало да знаят колко студено става. Възможно ли е да не забелязват? Ако живеех на такова място, още преди Хелоуин щях да зареждам багажника с топли одеяла, шапки, зимни якета, наушници, ръкавици, лопата, фенерче, грейки за ръце и вода. Ако живеех в Чикаго, щях да съм подготвен да оцелея две седмици в снежна буря, преди да започна да се тревожа.