Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 21

Смяташе да се придържа към това решение. Не искаше дори да участва в партито, но един от колегите му настоя да отпразнуват завръщането му на арената и да вдигнат наздравица за победата. Да, спечели надпреварата — и за бързина, и за издръжливост. Не защото язди особено добре, а понеже никой не завърши състезанието в последния кръг. Спечели почти служебно, но понякога ставаше и така.

Радваше се, че никой не забеляза как треперят ръцете му преди това. Случваше му се за пръв път. Искаше му се да вярва, че е заради дългото прекъсване, но знаеше истинската причина. Майка му също я знаеше и му показа недвусмислено, че не е съгласна синът й да се връща на арената. Още щом спомена, че е възможно да се върне, отношенията им се обтегнаха. Обикновено й се обаждаше след състезанието, но не и тази нощ. Победата му нямаше да я зарадва. Написа й съобщение, че е добре. Тя не му отговори.

След две бири усети как горчивият вкус на страха се оттегля. Връщаше се в пикапа след първите два кръга — да се усамоти и да се успокои. Надпреварата се развиваше в негова полза, но той се изкушаваше да се откаже. Надмогна обаче вътрешния си глас и излезе за последната езда. Докато се подготвяше, чу говорителят да споменава за инцидента, принудил го да напусне за дълго арената. Бикът, който яздеше — буйно животно на име Пъмп или Дъмп — се завъртя диво още щом го освободиха и Люк едва успя да се удържи върху гърба му, докато чуе звънеца. Разкопча ремъците и се приземи тежко, ала невредим. Множеството го поздрави с одобрителни възгласи и той размаха шапка. Последваха обичайното потупване по гърба, поздравленията и почерпките. Как да откаже на толкова желаещи да му купят питие? И бездруго не бе готов да се прибере у дома. Трябваше да се поотпусне и мислено да проиграе ездата както обикновено. Хвърляйки поглед назад, винаги осъзнаваше грешките си. Длъжен бе да премисли необходимите корекции, ако иска да продължи да се състезава.

Припомняше си втората езда, когато видя момичето. Трудно бе да не забележиш русите коси, спускащи се като водопад по раменете й, и дълбоките очи. Личеше си, че и тя като него се е замислила за нещо. Беше красива, но по-силно го впечатли непринудеността й; беше от момичетата, които изглеждат еднакво добре и в джинси, и в официална рокля. Не приличаше на безмозъчна кукла, надяваща се да улови на въдицата си някой ездач. Имаше ги навсякъде; различаваше ги от пръв поглед — две такива му се представиха в плевнята преди малко — но не ги насърчаваше. Един-два пъти пробва забежки за една нощ, колкото да разбере, че неизбежно го изпълват с празнота.